Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
08.03.2011 08:27 -
Пънче с трънче
/Стихотворение за деца/
С Живко, Жеко и тайфата
цял ден бродихме в гората.
С Живко, Жеко и тайфата
цял ден бродихме в гората.
05.03.2011 21:15 -
Сумрачен час
Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал,
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
03.03.2011 18:50 -
Сиромашка пролет
Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
28.02.2011 22:03 -
Не точно рубаи
Богат си бил, но днес си сиромах.
Недей да съжаляваш -
сложи луната в скъсания джоб –
Недей да съжаляваш -
сложи луната в скъсания джоб –
26.02.2011 21:32 -
В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
24.02.2011 11:56 -
Очертания (триптих)
І. Дълбочина
Шепотът
е привилегията на повърхността
Шепотът
е привилегията на повърхността
20.02.2011 23:31 -
Гора
Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
18.02.2011 15:04 -
19 февруари
Небето е сподавило дъжда си;
палачът - своя плач.
Раята - паплач.
палачът - своя плач.
Раята - паплач.
16.02.2011 22:45 -
Пенкьовци
Тук в тридесет и седем махали
живеят сто човека.
И всяка сутрин кметът
живеят сто човека.
И всяка сутрин кметът
14.02.2011 22:15 -
Откраднат час
Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
12.02.2011 13:06 -
Хищно цвете
Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
10.02.2011 08:53 -
Чувство за вина
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
