Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва

Как сладостно прониква болката
в неподозиращото тяло –
блажена като богомолката

Предизвестен апокалипсис -
сред летен мраз и зимен зной
на ум попълвам всички липси

Валяло е. Днес само локвата насред разбития паваж
напомня за пороя.
Пришпорва нервно впряга вятърът, самотен кочияш –

Нощта променя
слънчогледовото селище.
Стъблата са все тъй изправени