Ти си тръгна, но твоите стъпки
аз не чух да скриптят във снега - 
само месецът гледаше тъпо

Вятърната мелница
пита воденицата:
- Що ще правиш, сестро,

Очите ти магично светят
и пренареждат цветовете:
във ирисите ти - витражи -

Пустиня е реалността
в представите ни изкривени.
Пристъпва – с пяна на уста -

За да повярват, 
че съм силен като бог,
аз стиснах камък

Аз неведнъж съм виждал как звезда -
небесен въглен - пада и угасва.
Какво остава - само пепелта,

Нажежен до червено
светът като лава клокочи -
някой трябва да сложи

Безбожници, казват, били сме,
и варвари диви - 
подобно твърдение, мисля, 

Да не кръщаваме годините на кучета, коне и прочие,
и те да се въртят като панаирджийска въртележка. Нека
годината, която преди два-три дни е почнала,

Днес моята любов към теб
виси на златен косъм от косите ти,
които слънцето по обед боядиса.