Най-първо червената кожа си махам -
не помня, че някога бил съм Апахи.
И жълтата свличам - ликувай, народе -

Най-после - лято. Жегата възкръсва
във слънчев лъч - трептяща златна струна.
Ти помниш ли как сладки са през юни

Човеко,
ти, мравчице малка,
понесла на гръб като зърно

Дните бяха усилни, но с тебе
лесно делникът ставаше празник.
Днес един календар непотребен

 
Ако в мрачния тягостен ден
във бездънната локва пред мен