Много думи изписах вече,
и писалката съхне, май.
Ще подкупя рижата вечер
с аромата на липов чай –

моля, прося със сетни сили,
или плащам – със кръв и пот
на нощта - за капка мастило,
да допиша тоя живот.

С аромат не става. Дори да не е липов. С молитви - също. Проверих.
И какво остана? :))

Но пък толкова ти се радвам!:)))

стига за цял живот! )))

и хартисва!:)))

Понякога точно капка мастило не стига да са напише нещо важно, хубаво е, да имаме възможността да я получим!

Поздрави!

Много нещо трябва,
братко,
за да се допише...
Поздрави!
Б.

с мастилото, което сме извоювали от мрака!:)
Благодаря, Спароток!

То не само да се дописва - да се дорисува, да се докомпозира, доизвае...И най-вече - да се изживее - пълноценно и пълнокръвно. Пожелавам ти го от сърце!
Поздрави и на теб, брате по перо!

А мастилото-ето го где е
-моли те да го чуеш сега
то е в сърцето ти скрито
просто ти му подай свойта ръка...

Благодаря за окуражаващите думи!

Всичките усилия на света си струват дори за една капка. Дано мастилницата още дълго да е пълна!