Дали е шут или е луд,

Или от вещица е раждан -

на полюса не чувства студ,

в  пустинята не сеща жажда.

 

Нехае  смърт или живот

съдбата му е отредила,

той няма дом, страна, народ,

баща и майка, чедо, мила...

 

Горят очите му, и знам,

че изродената му вяра

е извор на внезапен  плам,

от който пръква се пожара,

 

в чиято разранена паст,

се напластяват сажди черни -

безумствата  на  мрачна власт,

дошла от пъкъла, наверно.

И е щастлив, дори и луд,
че няма спомени и болка.
Не чувства топлина и студ,
а търси вяра - само толкова!

Всъщност поетичният ти коментар е блестяща пледоария в защита на героя, когото аз с все сила се опитвам максимално да очерня. Така че - благодаря за позитивния ти прочит.
Успешна седмица ти желая!:)

Кое (или кой) ли те е подразнило толкова много, че цяло стихо си му посветил...
Риторичен въпрос. Ако може да се гледа от смешната страна ;) Поздрави! :)

Фанатизмът, във всичките му образи и измерения - верски, партиен...всеки възторг или патос, преминаващ общоприетите граници...Всяка екзалтация...това е сериозно.
А сега сядам до теб - да му видим и смешната страна:)))
Благодаря ти!

Навряно е шут или пък луд, но такива хора имат и светла страна, стига да можем да я открехнем.
Поздрави, Vladun!

Шут-твърдо не!
Луд?...Едва ли...
Но си има майка и баща,братя и сестри...
От мои приятели "афганци" съм разбрал, че не точно фанатизмът е" движещата сила".
Поради това, което съм чул, прочел...Трудно бих намерил светла (да не говорим за весела) страна...
Правилна окраска си намерил!
Б.

По това се разпознават: "Горят очите му ...",
независимо на каква основа е фанатизма им.
Не обичам такива хора.
Много точно НАРИСУВАН образ, Влади!

С точни щрихи си го нарисувал. Безпощадно.

Алегорията на фанатика води наистина в най-различни посоки и няма пощаден народ или държава.

Какво предчувствие...