Постинг
03.05.2018 15:43 -
Неделя
Дните бяха усилни, но с тебе
лесно делникът ставаше празник.
Днес един календар непотребен
свойте дати си спомня напразно.
В понеделник, във вторник и в сряда
бяхме двама щастливи ратаи
и получихме с теб за награда
плод узрял от градината в рая.
Но от цялата сладост смутено -
във четвъртък небето се свъси -
две светкавици - жици червени -
се допряха - и "даде накъсо".
Гръм и мълнии - раят потъва
като сал в океана небесен -
и от тътена страшен не чувам
твоя смях - и не зная къде си.
Петък, събота - вятърът леден
ще даде ли да стъкна огнище -
знам - това е залогът последен -
или огън-любов - или нищо.
Седми ден. Теб те няма. Далече
са и раят, и дните горчиви -
и е пуста неделята вечна,
във която от мен си почиваш.
Еее, Влади, страхотен гонг на любовта!
Браво! Напълни ми душата.
Кефффф! :)))))
цитирайБраво! Напълни ми душата.
Кефффф! :)))))
wonder написа:
Еее, Влади, страхотен гонг на любовта!
Браво! Напълни ми душата.
Кефффф! :)))))
Браво! Напълни ми душата.
Кефффф! :)))))
Здравей, Дела, благодаря ти!
Много! Благодаря!
цитирайРазтърси ме този апотеоз на любовта. Няма да крия, че и сълзи отроних ...
Защо ми заприлича на реквием?
Не искам да е последното!
Нека да е само апотеоза.
цитирайЗащо ми заприлича на реквием?
Не искам да е последното!
Нека да е само апотеоза.
липсваш ми тук. Идвай за повече. Друг не може като теб.
Прегръщ. С душа.
цитирайПрегръщ. С душа.
Много е хубаво!
Поздрави!
цитирайПоздрави!