Със възрастта човекът се смалява.
Как тегне върху крехкия гръбнак,
претъпкан с грижи - вехтият му сак -
и болка суха стяга всяка става.

А той върви - с последни сили крачи -
войник, във сетния си бой разбрал,
че не е важно да си бил маршал,
а само - да не паднеш в плен на здрача.

Изтича неговият земен срок,
чертата на гръбнака се превива,
ала духът остава с ръст висок,

той знае, че смъртта е милостива
и тръгва без тъга, без съпротива -
за срещата уречена със Бог.