Ех, да можех някак аз да те забравя,

да те архивирам в паметта стерилна,

тайно да изтрия сълзите с ръкава,

пей, сърце - да кажа, шапката да килна.

Да взриви смехът ми моста, който свързва

моя ден самотен с твойта нощ безлунна,

приливите в мене да изтрият бързо

стинещите стъпки в гаснещите дюни.

В мидена черупка любовта да скрия,

без да се надявам да намеря бисер;

черна или бяла - нашата магия

да разомагьосам, да лиша от смисъл.

Ех, да можех, мила...Щях да съм спокоен,

каменен, далечен, горд и безразличен –

като сфинкс в Египет, като келтски воин -

ако можех само да не те обичам.