Постинг
03.02.2013 08:30 -
Граничарска балада – 1980
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона –
за честта на рода. За честта на пагона.
И по първи петли, и когато се мръкне,
няма даже и пиле през мен да прехвъркне.
Ако някой към гръцко оттука поел е,
първо викам му: стой! И побегне ли – стрелям.
Точно тъй бе по устав, такъв бе законът,
„диверсант” щом нагази в граничната зона.
Трийсет зими мълчах. И какво да напиша?
Аз, хлапак жълтоклюн, осемнайсетгодишен,
не разбирах защо ми е пушка с патрони.
Този кльон бе затвор, беше дамга пагонът.
Зад бодливата тел бе светът, все надничах
със надежда – да зърна там мойто момиче.
Но наместо с девойка – разхождах се с куче,
козирувах през час на един подпоручик
и броях ден след ден – колко още остава
от присъдата в тая каторжна застава.
Чел бях Чехов – че пушката трябва да гръмне...
И дордето катерех баирите стръмни,
стисках зъби, но гледах Фортуна в очите,
и се молех да няма пред мен нарушител.
Слава Богу, не пукна проклетата пушка.
Ни човек, нито звяр съм прихващал на мушка.
И със тази утеха животът ще мине,
но онези две черни войнишки години,
като дяволски химн, като вараврско знаме,
ще са моят кошмар – и в съня, и в смъртта ми.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона –
за честта на рода. За честта на пагона.
И по първи петли, и когато се мръкне,
няма даже и пиле през мен да прехвъркне.
Ако някой към гръцко оттука поел е,
първо викам му: стой! И побегне ли – стрелям.
Точно тъй бе по устав, такъв бе законът,
„диверсант” щом нагази в граничната зона.
Трийсет зими мълчах. И какво да напиша?
Аз, хлапак жълтоклюн, осемнайсетгодишен,
не разбирах защо ми е пушка с патрони.
Този кльон бе затвор, беше дамга пагонът.
Зад бодливата тел бе светът, все надничах
със надежда – да зърна там мойто момиче.
Но наместо с девойка – разхождах се с куче,
козирувах през час на един подпоручик
и броях ден след ден – колко още остава
от присъдата в тая каторжна застава.
Чел бях Чехов – че пушката трябва да гръмне...
И дордето катерех баирите стръмни,
стисках зъби, но гледах Фортуна в очите,
и се молех да няма пред мен нарушител.
Слава Богу, не пукна проклетата пушка.
Ни човек, нито звяр съм прихващал на мушка.
И със тази утеха животът ще мине,
но онези две черни войнишки години,
като дяволски химн, като вараврско знаме,
ще са моят кошмар – и в съня, и в смъртта ми.
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Юда - за 30 сребърника, Волен - за колко...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Юда - за 30 сребърника, Волен - за колко...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Поздрави. Точно си го написал. И аз съм бил граничар, познато ми е. :)
цитирайkaizer написа:
Поздрави. Точно си го написал. И аз съм бил граничар, познато ми е. :)
yotovava написа:
Всичко ми е толкова познато, че дори ми се доплака.
18 годишни деца - защитници с Калашнник.
Аз бях "нарушител":) - позволиха ми да стъпя на чистата, загладена полоса в Турция само за миг.
Позволи ми не подпоручик, а капитан.
Много ме размисли, а не не искам това сега.
Сега сме разграден двор, а тогава беше прекалено ограден.
цитирай18 годишни деца - защитници с Калашнник.
Аз бях "нарушител":) - позволиха ми да стъпя на чистата, загладена полоса в Турция само за миг.
Позволи ми не подпоручик, а капитан.
Много ме размисли, а не не искам това сега.
Сега сме разграден двор, а тогава беше прекалено ограден.
katan написа:
Всичко ми е толкова познато, че дори ми се доплака.
18 годишни деца - защитници с Калашнник.
Аз бях "нарушител":) - позволиха ми да стъпя на чистата, загладена полоса в Турция само за миг.
Позволи ми не подпоручик, а капитан.
Много ме размисли, а не не искам това сега.
Сега сме разграден двор, а тогава беше прекалено ограден.
18 годишни деца - защитници с Калашнник.
Аз бях "нарушител":) - позволиха ми да стъпя на чистата, загладена полоса в Турция само за миг.
Позволи ми не подпоручик, а капитан.
Много ме размисли, а не не искам това сега.
Сега сме разграден двор, а тогава беше прекалено ограден.
известно депоетизиране на "славните" войнишки години, което прави творбата още по-добра, особено с пушката, която не е гръмнала до края на спектакъла. Ама то истина си беше и затова хубаво, че се е разминало.
цитирайmeiia написа:
известно депоетизиране на "славните" войнишки години, което прави творбата още по-добра, особено с пушката, която не е гръмнала до края на спектакъла. Ама то истина си беше и затова хубаво, че се е разминало.
А депоетизиране е най-най-точната характеристика!!!
Благодаря, Мея:)
...вероятно е имало и хубави мигове
цитирайandromen написа:
...вероятно е имало и хубави мигове
наистина мъжко стихотворение...
трогна ме, Влади... много...
поздравявам те..
цитирайтрогна ме, Влади... много...
поздравявам те..