Земята крие страшната си вест
и я споделя нощем,
разнася я до всеки – на адрес –
с подземната си поща.

Разчетохме ли този земетръс?
Благодарим ти, Боже,
че в края на писмото кървав кръст
не си ни сложил.

22 май, 2012

ГОРЧИВИ ЗВЕЗДИ

По земята след много години ще дойдат пак хора.
Ще четат по следите ни колко добри сме били.
Ще чертаят в недрата на земния, съхнал в нас, корен.
Ще узнават, безспорно, за всички столетни вини.

И тогава ще кажат навярно... дали е съдбовно
че обвихмe земята в кълбата си синкав сумрак,
че черкувахме враните с всяка човешка отровност,
че живяхме щастливи оттатък вселенския праг?

От руините смело ще дъхат забравени вопли.
От останките важно ще гледат виновни очи.
Всяко малко парченце от нашата бивша греховност
в този ден от любов ще горчи, ще горчи, ще горчи...

И така, безпогрешно узнали за наш`та доволност,
нови хора ще търсят в устоите, нови следи.
А земята, онази кърмилница дала ни волност,
ще мълчи и ще рони в душите горчиви звезди.

С прекрасното си стихотворение даваш точен отговор на въпроса, който поставям в първия стих на втората строфа, благодаря ти!

А земетресението наистина беше страшно.
Дано не се повтаря!

И кое му е "прекрасното" на тези надути купчинки претенциозно подредени думички, Владуне, претендиращи да минат за поезия? Дела Рай - или както там още се казва, хал хабер си няма от поезия - и ти отлично го знаеш.
А ти си написал разтърсващо стихотворение за Перник.
Чу

аз останах в София заради премиерата, във Владая хората казват, че е било страшно.

Прекрасно написано! Кратко и ясно.Повече и не трябва

Е ма верно, че Вондърката се е изкензала по темата..............ха!

И ще те цитирам по памет - ти самият казваш, че всеки човек е поет. Аз съм съгласен, и душата и мисълта ми са отворени за различни тези, различни стилове...Толкова по това.
Благодаря ти, че си почувствал стихотворението ми, знаеш, че си сред хората, на чието мнение държа!

С този си злостен коментар се нареди сред най -недостойните в този изтрещял блог бе - гe !
Ти не си достоен дори да завържеш връзките на обувките и, поете !
Истински достойните са най - смирени и великодушни !
Дължиш Голямо Извинение !

С този си злостен коментар се нареди сред най -недостойните в този изтрещял блог бе - гe !
Ти не си достоен дори да завържеш връзките на обувките и, поете !
Истински достойните са най - смирени и великодушни !
Дължиш Голямо Извинение !

В продължение на 15 секунди, които ми изглеждаха вечност, със смъртта се гледахме в очите...Но Бог бе милостив.
Благодаря ти!

...да ни примири и обедини. Жалко.

Владуне , стихът ти е много добър !
Лаконичен и точен !
И много добре си предал страшната вест на Земята . Тя е само отражение на всичкото страшно в душите ни . И точно в тази посока беше и коментара на Wonder !
С извинение за пропуска в първия ми коментар .

страшно и болезнено е да преживееш това...
надявам се, че всички разбират колко е крехък живота...
а Бог ни казва...аз ви обичам...обичайте се и вие...
дано най-после го чуят всички...
стихът ти е разтърстващ...
поздравявам те..

Поздравявам те и аз!

Много грехове имаме хората към земята. Но тя е търпелива и великодушна.

Поздравление за хубавото стихотворения от мястото на събитието.

Зная, че перничани са много корави и ще преживеят бунта на земята,
но по-добре е да живеем в мир и съгласие с нея. И в лябов. С майчицата.

но напълно съм съгласен с караяни. Най-малкото защото Уондър никога не би допуснала да й бият тъпана с рекламни постинги както Чу, понеже осъзнава, че поетът е скромен, а не се бие в гърдите както Чу и обкръжението му.

Злостният коментар на Чу е нормално да предизвика реакция.
А за конкретния стих - смятам, че краткостта и сбитостта са основното му достойнство, въздействащ е.

...пронизително!
Да ни опази Бог...
Поздрави от Италия...

Силно и образно стихо. Браво на автора!
Такива беди дават мегдан на хората да видят колко сме нищожни пред природата и нейните стихии. Да си подредят приоритетите по важност и да осъзнаят колко тленни и временни сме на тази земя, която е вечна и ще я има далеч след нас.
С извинение, че ще взема отношение и аз към злобния коментар на завистливото Чудовище, тъй като Дела е извън блога за почти цялото лято, ще ми позволите да отвърна от свое име като човек и читател.

Само бездуховен и завистлив селски бек като Чу-турното писало от читалищния кръжец, може да прояви такая вьiпиюща просташка злост. Освен, че има беден,провициален речник и е напълно изчерпан като поет, това грозилнище и дребнодушно занаятчиче си е една проста торба с газове. Алал да му е грехът под чужд стих да вихри злобата си.

Харесах стиха ти и се възмутих от злобата на едни и същи, които не коментират стиха в постинга, ами съблогерите, които са го коментирали!? Що за аборигенско блогърска представа имат, че тук е място да показват всеки ден злоба, интриги и да нападат, като зверове съблогерите, дали коментар!?
Поздрави и весел 24 май на теб и всички творци от блога, които наистина творят и не ги интересуват интриги !

Само човек, който го е преживял има сърце да го види и перо да го предаде, това кърваво писмо, този Миг за края и началото едновременно.... Поздравления! Жалко, все пак, че когато сме най-уплашени или нещастни раждаме бисерите си...

Благодаря, Лили, да си жива и здрава и приятно празнуване на 24 май далеч от родината!

Повече от две години публикувам в блога и не принадлежа към лагери. Каквото имам да казвам - опитвам се да го правя с текстовете си. Вярвах, че пред общата трагедия междуособиците ще стихнат, но уви, не би...Само за сведение - Дела е първият човек, който с добро ме посрещна тук и винаги ми е давала подкрепата си, ценя нейната поезия и го заявявам ясно.
Поздрави!

Хе-хе-хе...:-)))
Много сте смешни, "радетели" за красивостите, които искат да ни пробутат за висока поезия. Аз казах - и сега ще го повторя бавно, за да вдянат и глухите: Стихчето на Дела Рай е сбирщина от надути купчинки претенциозно подредени думички, претендиращи да минат за поезия? Дела Рай - или както там още се казва, хал хабер си няма от поезия.
Честит 24 май на всички!
Чу

А ние пък с нетърпение чакаме отговора на Владун !
И на теб , честит да ти е, Чудовищен !
И върви Възроден ! :)

Лаконично, точно и много силно стихотворение, Владун.
Само нищ духом човек като провинциалният `поет`с анцунга на аватара си, може в дни като тези да злослови.
Оставето нещастното чудовище да завижда, има за какво. ;)

За сведение на виждащите (прочетете коментар 1 от постинга по-долу, който копирам за нагледност), освен суетен и завистлив, той е и повратлив и лицемерен.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/02/myjete-kosmosi.614491#last_comment

2. wonder - Когато вдъхновението се сее...
02.10.2010 13:21
4udovi6teto написа:
Това е Поезия!
Чудовището

Доста ме е гнус от хора като теб, валери станков, но ще ти кажа, че падението ти удари дъното.
`Господ забавя, но не забравя!`

За същото помолих и Чудовището.

Светъл празник родолюбецо!

дано всичко лошо постепенно отмине...
Бог да ни пази...

Иначе ще постъпя точно така, както ти казах, преди да публикувам следващия си текст тук!
Честит 24 май!

наистина такъв, какъвто са го описали коментиращите - дребно човече, което заедно с Йотова и барона се определят за гиганти, облизват се и смърдят на чесън. ТКЗС Чу на поети пуяци, които са жалка пародия.

АХИЛ

Избирам да живея.
Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел.
Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...
Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!

СТАРХИЛ ВОЙВОДА

Юнаци се сбират

Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
защо си толкоз почернял,
почернял, още погрознял:
дали ти пушка дотегна,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или те старост налегна?
Страхил Атмаджи думаше:
- Атмаджа, братко Атмаджа,
снощи на пътя замръкнах,
на пътя на кръстопътя,
навръх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
там ми са дрямка додряма,
че са упрях, задрямах,
на пушка на тапанджата.
Страшен съм съня сънувал:
че от долу иде потеря -
до седемдесет татари,
до седемдесет черкези
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаши сабля френгия,
земи си блюдо просешко,
че слезни долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на мермер камък поседни
положи блюдо просешко
на тая зелена морава,
под тая бука зелена,
при тая вода студена.
Страхил Атмаджа послуша.
Чакал е малко, ни много
тъкмо ми триння и три нощи.
Погледал Страхил надолу:
задала се е потеря,
сеймени бюлюкбашии,
черкези още читаци -
със седем сини байраци.
Всички са го изминали,
всеки му хвърлил по пара.
Най-подир върви пашата
той му хвърлил пет пари
и си Страхила попита:
- Не си ли видял Страхила,
Страхила, страшен войвода?
Докат си дума издума
Страхил на крак подскочи,
извади сабля френгия
и са на дясно завъртя,
дур са наляво обърне -
сам си пашата останал.
Страхил на паша думаше:
- Пашо ле, турска баницо,
който си търси Страхила -
Страхил е страшен пред него!
И му главата отряза,
и я на кол набучи -
турците сеир да гледат.

Само да уточня. Името Ахил в гръцкия език е заемка от древното тракийско мъжко име Страхил!

Светъл празник vladun , подкрепям последователността, с която вършиш родолюбивото си дело!

Яна турчин

Яна турчин лъгала Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе
На шега го лъгала Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

Турчин Яна думаше Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

Айде Яно да идем Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

В мойте бели сараи Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

Яна турчин думаше Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

Я ханъма не ставам Гуй гуй гугуте гукай думай гълъбе

Перник отново бе разтърсен от ново земетресение - 4 степен по Рихтер...хората едва издържат вече, градът е пуст като при бомбардировка...а някой тук бомардира със спамове...

Моля се за това да няма кървав кръст, кървав отпечатък. Само предупреждение да е. Нещо като разтърсване за яката - да се освестим.
Веднъж получих такава телеграма. През мен премина, все едно бях част от сеизмограф. Под една ябълка, на земята бях и усетих тръпката съвсем непосредствено, с гърба си. Доколкото си спомням беше лятото на 2008. На високото също съм преживяла доста земетрения, от 80-а година все съм на 15-16 етаж. За мен имат връзка - продължителните валежи и земетресенията, дългият дъжд сякаш ги предизвиква.

Не сме разчели земетръса, Влад.

А подземната поща няма почивен ден, всеки ден някъде по света хората получават нейните известия...Тук рядко ни се случва и затова кажи-речи цял Перник се евакуира след случилото се...
И си права - не сме разчели земетресението, защото е повече от обикновен физичен процес...До това ниво хората нямат достъп..
Бог да ни пази!
Благодаря ти!

Дали ще ни помогне да излезем от стреса - с по-кротки издихания и без шум!

Земетръсно стихотворение!