Нима животът свършва изведнъж,
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.

Смъртта е безпощаден сценарист.
След тази роля
какво остава – звезден бенефис.
Завеса, моля!

Днес сценографите декор строят
в небето, горе –
към нова сцена ти поемаш път:
Бон шанс, Актьоре.

ТЪЖНО......, НО ПРЕКРАСЕН СТИХ СИ СЪТВОРИЛ, ВЛАД.....БЛАГОДАРЯ!
Любим актьор! Мир на праха му! ПОКЛОН!:(

Светла му памет...
Благодаря за споделянето, Ваня!

"Днес сценографите декор строят
в небето, горе –
към нова сцена ти поемаш път:
Бон шанс, Актьоре."

***
За обичания във всички кътчета на Родината артист!

Благодаря за съпричастието, Санде. Дълбок поклон пред големия български акгьор.

Поклон!.................

Две тъжни рози з за добрия човек, любимия актьор, за преподавалеля в НАТФИЗ за големия Велко Кънев:(.
Не сършва животът изведнъж - дирята, която е оставил няма да се заличи.
Поклон пред Велко от Сливенския Драматичен театър, когото помня като млад актьор.
Поклон и аплодисменти за неповторимия Велко Кънев.

Хубаво изпращане си направил на големия творец! Остави незабравима седа!
Светла му памет!

Chudesno stihche si satvoril Vlad...Pozdrav..

Поклон пред светлата му памет!

Ние ще запазим спомена за теб!
Поклон пред паметта на Велко Кънев!
Бон шанс, инспекторе!

мърцина....

Поклон пред таланта му.

Валя

съветските власти, от които приживе е бил недолюбван, изведнъж се сещат какъв голям творец са имали.
Помня, тогава излезе едно стихотворение на Рождественски, в което той обвиняваше властимащите, че е трябвало да помислят за твореца приживе...Потърсих, но не намерих това стихотворение, спомням си само финалното изречение в българския превод. То гласи:

Къде, кажете, бяхте,
когато беше жив.

Светла му памет!

Ще става все по-голям във времето...

"Да обичаш на инат". Разкрива се в най-добрата си актьорска светлина. Ролята му тук е драматична, а не такава, с каквато повече се бе наложил в масовото съзнание - на комик. Самият филм е много стойностен, рядък случай за соцкиното, твърде смел за онези години, показващ не само безумията на соцреалността и необходимостта да се съобразяваш с кривите й правила, но и съпротивата на по-честния и морален човек срещу тях. Хубаво е, че си му посветил стихотворение.

ясно помня и сюжета, и играта на Велко Кънев и на Леда Тасева, тя отдавна си отиде...Накрая, като подкара камиона, след като колегите му го бяха пребили, сякаш искаше да помете целия скапан соц...Залогът бе да върне доверието на сина си..Дори и в комедийните си роли бе безпощаден към недъгавото общество и конформизма...Е, поне филмите още можем да гледаме..
А написването на стихотворението бе спонтанно, в 8 сутринта след като научих тъжната новина, че ни е напуснал...Благодаря, Слави.

Поклон!
Прекрасно стихотворение...!

Днес е починал и един български поет, Георги Маринов - да се поклоним пред паметта му също!

Трогателни думи за един хубав човек, който вече не е между нас...

Много е хубаво!...
Много ми е тъжно за Велко... А ето, че днес си отиде и един голям режисьор, актьор, творец... И човек... Иван Андонов... Създал едни от най-прекрасните филми...
Поклон!...

Наскоро се простихме и с Пламен Ставрев, и с поета Георги Маринов...
А ролите и филмите на големия Иван Андонов ще помним!
Поклон пред светлата памет на напусналите ни творци..
Да им е светло по пътя...
Благодаря за съпричастието!