След детството
все по-оскъдни
цветове наоколо,
и със седемдесет и осем
оборота
се върти земята.
А оня клон,
на който зрее ябълката,
е високо...
Добре, че мисълта
пълзи по-бързо
от змията.

Поздрав, Влад

Валя

Поздрав и за теб:)

"След детството
все по-оскъдни
цветове наоколо,.."

***
В детството тревата е по-зелена, небето е по високо, пътищата са безкрайни и всеки човек е безкрайно интересен.

Поздрави за хубавия стих.

Благодарност и приятелски поздрав от мен!

Какво остава след него, Влади - философията и мъдростта, но и тъгата по нещо безвъзвратно отминало.
На мен така ми прозвуча твоето стихотворение.
Поздрави!

и все по-малко неща, които да учудват погледа остават...
Благодаря, Кате, хубав ден ти желая!:)

О, щом пишеш, Поете, си едно голямо дете! Въпреки! Това което ти виждаш, не го вижда никой, убедена съм! Бог с теб и любопиткото, който още наднича през очите и душата ти. Приемам носталгията към детството, но виждам и усмивката, която стаяваш, защото вярваш, че остаряваме. Душата си остава млада, приятелю, и твоята също!

Душата не остарява и не умира!

http://www.youtube.com/watch?v=xFIG2CLLC4w

Чудесни са думите ти, благодаря сърдечно:)))

Чувстваш ли се стар, всичко е безинтересно. Събудиш ли детето в себе си, светът отново те изненадва с нещо. Поне с мен е така. :))
Поздрав!

аналитичният ум, който подлага всичко на съмнение и оценка за вид змия.
Боби, с чеширската усмивка

в такъв случай тук змията се надпълзява със себе си:)
Ние и друг път сме имали сходства, помниш ли за маринистите..
Изпращам ти най-чеширскта си усмивка:)))

се буди, и тогава пиша стихове за деца или просто измислям щуротии. А когато е дълбоко заспало се пръкват разни философски трактати.
Благодаря, Хел!:)))

:)))
Б

Имам актуален мейл в сайтовете, драсни ми редче, за да имам твоя...