Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка  дума.

Но думи няма - само имена,
на мъртвите, които съм обичал .
Без горест и без намек за вина
сто гарвана заупокойно сричат -

молитва ли, или пък благослов.
Фалшив е хорът им и грачи всуе,
щом няма кой под ниския покров
безчувствената проповед да чуе.

Едва мъждука тлеещата свещ,
преливам гроба, виното попива
подобно кръв - къде да побереш
тъгата…Господи, уж  милостиво

си отредил във някой следващ свят
духът  да се завърне в свойто тяло.
Но  надали тогава, Отче свят,
душата ми все  още ще е цяла.

 

Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Спокойна вечер ти желая Влад..:)

Хубаво ти е стихотворението.

Много човешко.

Много топло.

Много сърдечно.

Изразено със средставата на истинската поезия.

Такава дълбока въздишка ми отрони това великолепно стихотворение. Благодаря ти!

Хубава вечер и на теб!

Знаеш как да оцениш, та на човек да му стане драго!

Хубаво ми е, че си тук!

Размислящ е, приятелю...
Поздрави!
Б.

май това е истинският ден за размисъл!
Благодаря, Боре!
Поздравявам те и аз!

Много силно, а душата непременно ще е цяла, защото ти я съхраняваш в тези вълнуващи стихове ...

Остава ни да вярваме в безсмъртието на душите и да очакваме следващата среща...

Благодаря ти!

Ехото, сякаш наистина плячкосва всяка дума.....
но думи няма..има имена....

Замисли ме,...
Благодаря за удоволствието да прочета това твое произведение, vladun!

на посещението ти и на добрите думи, Клео!
Благодаря!

"Но думи няма - само имена,
на мъртвите, които съм обичал."
Лошо е устроен светът - колело - да идват и да си отиват хората от света. Остава споменът и болката, която се настанява в сърцето ни за отишлите си от нас обичани.
Позрави, Владун! Нашите мъртви заслужават и такава почит!!

Хубав ден!

Благодаря за споделянето, Ати...
Нека денят ти е хубав, все пак за нас, които сме тук, животът продължава.
Поздрави!

Трогателно е стихотворението ти, Vladun!
Светла да е паметта на всички, които не са вече между нас, но безкрайно много сме обичали!

В събота е задушница и спомените неизбежно идват...
Благодаря ти!

почитта е светла, болка не стихва! хареса ми!

Поклон! Онемях от болка! След това стихотворение може само да се мълчи. И да се отправи Молитва за спасение на душите.

надълбоко дълбаеш.

Валя

Самата ти пишеш страхотно и имаш сетивата да почувстваш...
Благодаря много!

Камбанен звън
над кръстни полоси.
Затихва.

Кръстовете - птици,
които няма никога
да отлетят на юг.

Здравей, Влад!Силен, докосващ стих!Много ми хареса!БЛАГОДАРЯ!
Задушниците са дните,в които отдаваме почит към нашите отминали близки...тъжни дни,но Църквата ни учи,че те имат нужда от нашите молитви...ние също,за да изплачем болката си...Бог да ги прости и вечна и блажена да бъде паметта им!
ПОКЛОН!

Много ми е ценно това, което казваш, тъй като освен позитивната емоция, ти притежаваш и задълбочени познания по темата, което личи от публикацията ти, която преди малко прочетох. Думите ти доосмислят стиха ми, за което сърдечно ти благодаря.
И заедно с теб се покланям пред светлата памет на любимите хора, които вече не са с нас!
ПОКЛОН!

Едва мъждука тлеещата свещ,
преливам гроба, виното попива
подобно кръв - къде да побереш
тъгата…Господи, уж милостиво

си отредил във някой следващ свят
духът да се завърне в свойто тяло.
Но надали тогава, Отче свят,
душата ми все още ще е цяла.

Надявам се все пак душите да оцелеят!
Поздрави!

Задушница е, почитаме близките, които вече не са сред нас.
Прекрасни са стиховете, поздрави!

"Но надали тогава, Отче свят,
душата ми все още ще е цяла." - разтърсващо!!!

Благодаря за споделянето.

Благодаря за прочита и коментара!

Поздравления, Владуне!
Чу

Приеми и ти моите поздрави!

Но думи няма - само имена,
на мъртвите, които съм обичал .


Имена, чиито букви върху камъка студен,
сълзите, в очите бликнали, размазват...
Мънички светли портрети в този тъжен ден
очите си, с погледи живи, към мен отправят.

Думите са вътре в мен безмълвни,
чувам гласовете им, с мене тихо разговарят.
Докосването на ръцете им, вълни
от мека топлина, мимолетно отминават...

Живите в душата ми, ръката не може да докосне.
Само спомени, думи с цветове и аромат,
златна есен закъснели слънчеви лъчи да пръсне...
Безбрежна тъга и нежна усмивка в мене мълчат.

... че твоето Изкуство е една от най-чистите словоелейности, които съм виждала напоследък.
Не съм чела по-добър стих, посветен на Архангелската задушница.
И не ми се коментираше, защото е смълчаващ.

Приемам думите ти с огромна признателност!

Тъжни думи си посял поете, но е тъжна и човешката съдба. Като сива пепел вятъра ни носи из безкрайните полета на безкрайността...

Поздрави!

В такива дни човек си дава сметка за истинската стойност на нещата и за истинското значение на понятията живот, смърт, любов, вечност...
Поздравявам те и аз!