Влечугите и птиците
са братя,
но се придвижват
по различен начин –
пернатите разчитат
на крилата си,
а люспестите
по корем се влачат.

Хвъркатите се реят
в необята,
и полетът им
подпис е във синьото,
пълзящите блаженстват
в свойто блато,
доволни,
че целебна там е тинята.

Далщ сме птици
или сме влечуги?
Докле е младост
все летим със ятото,
но сетне небесата
стават други:
кръжим, кръжим,
накрая – цоп във блатото.

... метафоричен, но човешки казус има тук.
Хубаво е да знаем, че на този свят имаме само крилата и корените си.
А летенето и пълзенето са все Избори.

Избори, да, но дали ние избираме за себе си..
Много се радвам, че се обади:))))

Птиците си умират птици, според мен. Дори ако понякога им се счупят крилата и се налага за малко да постоят на земята. По-скоро някои влечуги се опитват да летят на младини ;)))

Всички са щастливи по някакъв си свой начин...
А, ние...Ние сме някаква грешка на майката Природа!
Казват, че сме Божие творение...Но и Той, мисля си, би създал нещо по-добро...
Б.

Мисля дълго да се задържа високо, докато изгоря... и да няма цоп :)))))))))))))

Поздрав, Влад
Валя

"Далù сме птици
или сме влечуги?" - да не се налага да се пълзи, но има една малка подробност, тогава, когато се наложи дори и временно да е, е важно в името на какво и губим ли човешкия си образ. Нещо като "едно назад, но две напред", но дори и едно назад, да е с достойнство! :)
Поздрав,Влади!! :))))