Постинг
18.05.2011 21:42 -
Приземяване
Планети и звезди танцуват блус.
Божествената Музика на сферите
е празник за изтънчения вкус.
Постигнал съвършените размери,
опиваш се, поете златоуст,
от свойте ямбове и хекзаметри...
Но битието ти размахва пръст,
напомняйки, че две плюс две е четири.
Божествената Музика на сферите
е празник за изтънчения вкус.
Постигнал съвършените размери,
опиваш се, поете златоуст,
от свойте ямбове и хекзаметри...
Но битието ти размахва пръст,
напомняйки, че две плюс две е четири.
Поздрав, Влад.
Валя
цитирайВаля
Днес с теб сме по приземяванията...
цитирайРазпънат между реалността и безпределните пространства
длъжен си да крачиш, носейки венеца трънен.
Длъжен си дори и да кърви сърцето да ваеш нови божества,
за да съхраниш романтиката във пейзажа лунен,
блясъка в очите и жизнения огън в човешките добри сърца.
цитирайдлъжен си да крачиш, носейки венеца трънен.
Длъжен си дори и да кърви сърцето да ваеш нови божества,
за да съхраниш романтиката във пейзажа лунен,
блясъка в очите и жизнения огън в човешките добри сърца.
приземено. По човешки. Опита до последно ще ни напомня, че сме хора, Стихващ Ветре Владун, но пък това едва ли ще ни спре да се стремим към съвършенството ... Усмивки. От Земята :)))
цитирайСтой си пиян от звезди, поете! Не винаги две и две е четири. Има магия в тая работа :)
Аз най обичам, когато две и две е едно :)
цитирайАз най обичам, когато две и две е едно :)
6.
naidobriq -
Харесва ми това,че стиховете ти ме карат да се мисля.
19.05.2011 05:57
19.05.2011 05:57
Много елегантно поднасяш темите..
Поздрав
цитирайПоздрав
yotovava написа:
Поздрав, Влад.
Валя
Валя
Знаеш ли оня виц...прибира се синът на лихваря с двойка по математика. Баща му го пита защо е получил слаб, а чедото признава, че на въпроса колко е две +две, отговорил - 8. Лихварят го поучава:
- Виж сина, две и две е равно на пет, може и на шест, най много - на седем...Но 8 е вече прекалено...
:))) Хубав ден!
bizcocho написа:
Днес с теб сме по приземяванията...
Важно е броят на приземяванията да равен на броя на излитанията;))
Хубав ден!:)))
qbylkovcvqt написа:
Разпънат между реалността и безпределните пространства
длъжен си да крачиш, носейки венеца трънен.
Длъжен си дори и да кърви сърцето да ваеш нови божества,
за да съхраниш романтиката във пейзажа лунен,
блясъка в очите и жизнения огън в човешките добри сърца.
длъжен си да крачиш, носейки венеца трънен.
Длъжен си дори и да кърви сърцето да ваеш нови божества,
за да съхраниш романтиката във пейзажа лунен,
блясъка в очите и жизнения огън в човешките добри сърца.
Чудесно си го казала, благодаря ти!
4aiotgluhar4e написа:
Стой си пиян от звезди, поете! Не винаги две и две е четири. Има магия в тая работа :)
Аз най обичам, когато две и две е едно :)
Аз най обичам, когато две и две е едно :)
Подчинявам се и аз на магията:)
elineli написа:
приземено. По човешки. Опита до последно ще ни напомня, че сме хора, Стихващ Ветре Владун, но пък това едва ли ще ни спре да се стремим към съвършенството ... Усмивки. От Земята :)))
А битието да си размахва пръст колкото си ще...
С благодарност и поздрав!:)
naidobriq написа:
Много елегантно поднасяш темите..
Поздрав
Поздрав
Благодаря ти и те поздравявам!:)
13.
barona40 -
Темите ти са разнообразни и винаги оставят въпроси, без непременнно да дават отговорите, Влад.
19.05.2011 14:08
19.05.2011 14:08
И затова си сред най-обичаните български съвременни поети! Барона
цитирайbarona40 написа:
И затова си сред най-обичаните български съвременни поети! Барона
Чест е за мен да приема тая ласкава оценка - дано времето я потвърди!
А отговорите всеки носи в себе си...
Бъди жив и здрав, приятелю!
Чудесно приземяване си описал, vladun. Имаш изтънчен вкус!
цитирайРадвам се,че те виждам отново в силна форма.
Силна и стилна.
цитирайСилна и стилна.
Низ от думи – нежни и красиви,
наредени със чувства стаени
и в душите блести синева.
Бели облаци на дълъг път поели,
след въздишка
тихо, тихо
битието те завръща.
Хубав и замислящ стих - както винаги!
Поздрави, Влади! :)))))))
цитирайнаредени със чувства стаени
и в душите блести синева.
Бели облаци на дълъг път поели,
след въздишка
тихо, тихо
битието те завръща.
Хубав и замислящ стих - както винаги!
Поздрави, Влади! :)))))))
kleopatrasv написа:
Чудесно приземяване си описал, vladun. Имаш изтънчен вкус!
С поклон приемам комплимента ти!
sande написа:
Радвам се,че те виждам отново в силна форма.
Силна и стилна.
Силна и стилна.
Радваш ме с тези думи, приятелю!:)
delfins написа:
Низ от думи – нежни и красиви,
наредени със чувства стаени
и в душите блести синева.
Бели облаци на дълъг път поели,
след въздишка
тихо, тихо
битието те завръща.
Хубав и замислящ стих - както винаги!
Поздрави, Влади! :)))))))
наредени със чувства стаени
и в душите блести синева.
Бели облаци на дълъг път поели,
след въздишка
тихо, тихо
битието те завръща.
Хубав и замислящ стих - както винаги!
Поздрави, Влади! :)))))))
Харесват ми и стиховете, и коментарите ти - жив и здрав бъди!!!
Приземявай се, Влади.
Но така , че Небето да ти бъде парашут...
цитирайНо така , че Небето да ти бъде парашут...
tryn написа:
Приземявай се, Влади.
Но така , че Небето да ти бъде парашут...
Но така , че Небето да ти бъде парашут...