Линее нашто поколенье
Иван Вазов

Богатството не е спасение
и славата не е безсмъртие.
Мъждука наш`то поколение
от понеделник до четвъртък.

А в петъка сме по пазарите -
ще продадем или ще купим...
На Санчо Панса днес магарето
от Росинанта е по-скъпо.

И сред посърнали метличини
скопен животецът ни крее.
Язък, че има толкоз тичинки,
щом плодникът сред тях линее.

Мумифицирани са чувствата,
пресъхнали реки са вените,
изкуството е хлевоустие,
смъртта - последно приключение.

Като циклоп пред нас семафора
с окото си зелено грее -
най-съвършената метафора,
която ще ни надживее.

Дисекция на времето ...
Честен съдник, млад подгласник на вечния Вазов!
Поздравления, Влади!

Поне така мисля, като се вгледам в очите на осемгодишния си син.
Валя

Темата е вечна, за съжаление ние само можем да пишем!
Поздравявам те и аз!

Това е идеята на стихотворението - точно си разчела!
Да ти е жив и здрав сина!:)))

Страхопочитания! Барона

Страхопочитания! Барона

дава крила и адски задължава!
Но пък си струва да чуеш тези думи от голям поет, какъвто ти си!
Поздрави!

но зеленият семафор говори противоположното - "имаш безброй възможности и зелен път пред теб, Човече!"... Много е силно, поздрави, Владимире!

Поздрави и зелен семафор пред твоята поезия!

Поздравявам те с част от "България" на Вазов:

Обичах те във твойте смутни дни
и в трусовете страшни, що изпати,
когато в късо време преживя ти
на век тревогите, безчет злини.

Обичам те и днес, кога забрави
задачи светли и уроци зли,
на жажди бесни, диви крамоли
да станеш поприще се ти остави;

Ако трябваше да се оценява от мен шест от шест..

Той е важният в случая! Или поне така ми се чини...
Поздрави!
Б.

Много ми хареса твоя прочит!
Поздравявам те и ти желая хубав ден!:)

че така оценяваш, Санде!
Поздрав и на теб, с благодарност за доброто пожелание!:)

тези вазови слова, Снеже!
Поздрав и пожелание за светли дни!

Високата ти оценка истински ме радва!:)

Там, там е надеждата, и то за нашите деца и внуци!
Благодаря ти!
Поздрави и от мен!

А кои варвари ще минават "на червено", вече е ясно.

Даде ми повод да сложа тук прекрасното стихотворение на Кавафис в превод на Атанас Далчев, нека му се насладим за сетен път.
В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ
Константинос Кавафис (1863-1933)


Събрани на стъгдата, що очакваме?

Та варварите трябва да пристигнат днес.

Защо синклитът мъдър наш бездействува?
Защо закони не създават мъдрите?

Защото варварите ще пристигнат днес
и те, наместо нашите избранници,
ще изковават занапред законите.

Защо е станал рано императорът
и пред вратите градски върху трона си
с корона на глава седи тържествено?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква вожда им
да дойде всеки миг. Дори приготвил е
за него писмен пергамент, където той
му дава много титли и названия.

Защо днес наште претори излязоха
във тогите си златоткани, алени;
защо са гривни с аметисти сложили
и украсени със смарагди пръстени;
защо държат в ръцете тежки жезъли
от чисто злато и сребро изваяни?

Защото варварите ще пристигнат днес.
А смайват им очите тия работи.

Защо сега прочутите оратори
не дойдат тука да си кажат мислите?

Защото варварите ще пристигнат днес,
а те се отегчават от витийна реч.

Защо настъпи мигом безпокойствие
и смут? (Как изведнъж помръкна всеки лик!)
Защо затихнаха стъгди и улици
и всички връщат се дома замислени?

Защото над вратите градски падна нощ,
а не дойдоха чаканите варвари.
Дошли от границата хора казаха,
че вече варвари изобщо нямало.

Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение.

Поздрави!

Със сигурност стихотворението на Кавафис е великолепно, споделям напълно мнението ти, а ако и моя текст си харесала, радостта ми е двойна!:))

Поздрави и на теб!