Постинг
19.03.2011 11:34 -
Сонет на спомена
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.
Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
Зная - тази картина е сън,
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,
моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път.
Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
Зная - тази картина е сън,
и солен акварел са сълзите.
Сгърбен - споменът лута се вън,
моят дом от години го няма,
даже птица оттук не прелита
и е пусто, и глухо, и нямо...
Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
.........
Поздрав, Влад!
Валя
цитирайбяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
.........
Поздрав, Влад!
Валя
2.
анонимен -
Много тъга. И защо ли ?
аз не виждам ...
19.03.2011 11:45
19.03.2011 11:45
Много тъга.И защо ли ?
аз не виждам ни грам
самота ,като двама
с любимия борим неволи.
цитирайаз не виждам ни грам
самота ,като двама
с любимия борим неволи.
yotovava написа:
Късна сватба ли вдига нощта –
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
.........
Поздрав, Влад!
Валя
бяла, прясно варосана стая.
Всички преспи дорде начертае
тебеширът от сняг изтъня
.........
Поздрав, Влад!
Валя
И аз те поздравявам!
анонимен написа:
Много тъга.И защо ли ?
аз не виждам ни грам
самота ,като двама
с любимия борим неволи.
аз не виждам ни грам
самота ,като двама
с любимия борим неволи.
Благодаря за отзива
Тишина в храм за страдалеца търсещ покой за премълчавана тъга.
Пленителна словесна картина, зимна с нежен шепот на една мечта. Докато четях преживях като реалност, спомени вплетени като чернобели снимки.
А, дали не е блян?
цитирайПленителна словесна картина, зимна с нежен шепот на една мечта. Докато четях преживях като реалност, спомени вплетени като чернобели снимки.
А, дали не е блян?
cvetnica написа:
Тишина в храм за страдалеца търсещ покой за премълчавана тъга.
Пленителна словесна картина, зимна с нежен шепот на една мечта. Докато четях преживях като реалност, спомени вплетени като чернобели снимки.
А, дали не е блян?
Пленителна словесна картина, зимна с нежен шепот на една мечта. Докато четях преживях като реалност, спомени вплетени като чернобели снимки.
А, дали не е блян?
Като автор съм привилегирован - ти не само четеш текста ми и вникваш в него дълбоко, до самата му същност, а така също визуализираш с думите си усещането, което стихотворението пробужда...Ако трябва с една дума да отговоря на коментара ти, то тя ще е: Да!
Благодаря Много!
7.
naidobriq -
Хареса ми стихчето ти Влад..
19.03.2011 23:46
19.03.2011 23:46
Съзирам тъга по нещо далечно..
Хубаво е..
Лека вечер ти желая..
цитирайХубаво е..
Лека вечер ти желая..
naidobriq написа:
Съзирам тъга по нещо далечно..
Хубаво е..
Лека вечер ти желая..
Хубаво е..
Лека вечер ти желая..
И благодаря, че го каза!
От мен поздрави и пожелание за хубав неделен ден!:)
Но е тъжно, когато това е домът - нещото, с което се идентифицираме много дълбоко...
Поздрави за силното стихотворение, Владимире!:)
цитирайПоздрави за силното стихотворение, Владимире!:)
magicktarot написа:
Но е тъжно, когато това е домът - нещото, с което се идентифицираме много дълбоко...
Поздрави за силното стихотворение, Владимире!:)
Поздрави за силното стихотворение, Владимире!:)
Още ми е трудно да приема смисъла на думичката "безвъзвратно" и сигурно до края няма да се примиря, че можеш да загубиш нещо, много неща - завинаги!
Важен за мен отзив, приеми поздравите ми!
"и споменът ме връща все там"... пее Кеца и колко ли още хора, всеки по свой си начин...
цитирайИзвестна песен - музиката е на Стефан Димитров, а текстът - на Богдана Карадочева - мисля, че е саундтрак към филм...
Благодаря, че се отби, Жени:)
цитирайБлагодаря, че се отби, Жени:)
Тъжно и красиво като спомен!
Поздрави, Влади!
цитирайПоздрави, Влади!
esen написа:
Тъжно и красиво като спомен!
Поздрави, Влади!
Поздрави, Влади!
Благодаря за съпричастието, Злате - мисля, че всеки от нас е скътал по един такъв спомен в сърцето си!
Приеми и моите поздрави!
Носталгично, но красиво стихче! Понякога споменът е единственото, което ни стопля в сивото ежедненвие...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Тежък спомен, нарисуван солен акварел!
цитирайsparotok написа:
Носталгично, но красиво стихче! Понякога споменът е единственото, което ни стопля в сивото ежедненвие...
Поздрави!
Поздрави!
Този е от спомените, които никога не ме напускат!
Поздрави и от мен!
petgen написа:
Тежък спомен, нарисуван солен акварел!
Дано проливните мартенски дъждове поизмият малко солта - а спомена няма как - той е татуиран в душата за вечни времена!
Благодаря ти!
Нежна тъга струи от тези прекрасни редове! Поздрави!
цитирайthefaceoftheshadow написа:
Нежна тъга струи от тези прекрасни редове! Поздрави!
Усещането за тъга е онова, което ме водеше, докато пишех. Но, странно - вече написано, стихотворението не ме натъжава, дори напротив - имам чувството, че щом споменът е подслонен в този текст, емоцията се е уталожила и вкусът е не горчив, а сладък...
Поздравявам те и аз!
И непостижима за мен образност!
Поздрави! ;)
цитирайПоздрави! ;)
Няма нищо непостижимо, чел съм чудесни твои стихове!
И още ще напишеш...
Поздрави!
цитирайИ още ще напишеш...
Поздрави!
Пролетно настроение за теб и много слънчеви усмивки от днес. Честита пролет!
цитирайЧестита пролет и на теб - още веднъж с пожелание за слънчево настроение!
цитирай
