Миналото е неясен образ
в късогледите очи на паметта ни.
В един и същи свят битуват там
сънувано и изживяно.
Зли птици пъдят слънцето с криле
и сме безсилни да ги хванем.

*
Душата, щом и втръсне да лети,
се приземява
или пада,
за да потърси нова плът
за предстоящата си същност -
ала представата за необятност стига
едва до обръча на хоризонта.

Кому е съдено да създаде
прецизната оптическа система,
с чиито лупи ще установим,
че синевата е с решетки.

*
Гласът ни със затворени очи
пълзи по билото
и го пресича.
Изневиделица прохождат думите,
изневиделица проглеждат.
Събужда се възторгът, осъзнал,
че границите означават безнадеждност

За безграничността съм!:-)
Поздрави Влади!
Отново мъдрост и философия... човешка!

Ако не се оставиш, никой не може да ти сложи граници и да ти вземе надеждата. И изневиделицата, оказва се, е наш приятел, нали!
Харесвам тази философия :)

Поздрав и на теб:)

Трябва сами да будим възторга всеки път, когато усетим, че е задрямал...Иначе тресавището на апатията ще ни погълне...
Благодаря ти!:)

нашият емоционален товар с образи, които не ни дават покой. Не бива ли да го оставим на спокойствие?!
А, настоящето?! Онова мъничко, изплъзващо се, кратко настояще, което ни прави компания? Доставя ни наслада, защото се усеща, изживява се - сега, в семплост и елегантно присъствие?!

Приемем живота като неделим и непрекъснат процес, в който миналото е едно ранно настояще, а настоящето - неузряло още бъдеще - това са пространства, в които бродя едновременно...А не бих искал да е така - хармонията с чистото настояще, за което говориш, очевидно за мен ще остане постижима само дотолкова, че да ми позволи да съзерцавам, но едва ли ще ми остави време за наслада...уви.
Благодаря за въпроса ти, който ми помогна да формулирам това - до сега аз самият не си бях давал отговор.
Поздрави!

Въпроси, отговори, сравнения, пояснения...намерих всичко това в този твой стих, vladun. Великолепно изобразената житейска картина е оживяла пред очите ми и е обяснила всичко.
Поздравления!

Радва ме истински доброто ти мнение за стиховете ми!

Поздравявам те и аз!

Дълбоко е...четох няколко пъти и не мисля, че всичко съм разкодирал.

То няма и как всичко да се разкодира...:)