С вродено любопитство, като птиче,
което от гнездото се подава,
учуден към света навън надничах,
но само свойто детство разпознавах.

Светът за мен бе приказка, която
със точни думи исках да разкажа,
така че да е лесна и понятна,
за птици, за цветя...за хора даже.

А с времето заякваха крилете.
Усетил, че клонакът ми е тесен,
със дивите ята на ветровете
се слях. И като облак се понесох.

Бях смел и горд – на младостта на трона,
а слънцето дари ми лъч – за жезъл.
Бях ангелът от плът, изтръгващ стона
на сладка мъка от Света Тереза.

Мъж – канара! Неистово плющяха
в кръвта тестостеронните камшици.
Небесният покров ми беше стряха,
и мислех, че морето е паница,

с чиято гозба исках да нахраня
несбъднатите, малки бедни люде,
за да забравят вечните си рани.
Но тоя свят не бе готов за чудо...

***

Полека побелявам. Все по-бледи
угасват пламъчетата на цветовете –
от толкова неслучени победи
пристъпвам като спънат кон в полето...

Все някога на приказката края
и аз самият трябва да науча...

Но – после... Първо ще си поиграем
на криеница с мойто малко внуче.
 

Дали има други освен "несбъднати" хора:( Дълбок размисъл предполага стих-ето ти.
А продължението ти житейско "мойто малко внуче" - е залог за излизане от Сатурновата дупка!Приказката продължава...

Никой не е оправил тоя свят.И ти, и аз, няма да можем.Нека поне нашият, вътрешен свят е чист.А той е такъв, щом сме го запазили до сега.
Прекрасен да е денят ти Влади!:-)

Чудесна и много свежа притча , Влади !
Нека се опитаме да останем по детски чисти , ако можем за по-дълго време . А случването все ще дойде , аз наистина го вярвам ! Рано или късно ...
Благодаря ти за прочита,харесах много .

Звучи като изповед...искрена, човечна и силна изповед!
И няма само на криеница да играем с внучето, а и на други игри... докато сме нужни, все ще дописваме приказката...:))))

Чудесно стихотворение, Владо! Всички имаме несбъднати мечти! Но оптимизмът, преди да научим "на приказката края", ще ни крепи. Животът продължава! Хубав да е денят ти!

чудесен е!
Валя

... на Върха.

Допадна ми със своята откровеност, изповедна равносметка, честен стих, свежа атмосфера, лека стъпка. С неусетната и непосредствена сила на поетичното внушение.

Не искам да използвам високопарни или претенциозни думи, а обикновени, топли и човешки думи, както се говори за истината. Истината за живота и за нас самите, за надеждите и компромисите през които преминаваме.

Поздрави, Поете от Перник!

Приказката продължава - докато може, докато можем...
Благодаря ти!
Добре си се завърнала!

Те са като скачени съдове, Валка, вътрешният и външният светове - каквото е в единия, прелива и в другия...Дано някога се пречисти съдържимото:)
Поздрави на теб и морето!

Оптимизмът ти е заразителен и вдъхва надежда - радва ме позитивният ти поглед!
Поздрави!

Дълго трупани думи, които накрая се изляха...
Няма само на криеница, разбира се - толкова други игри ни чакат още...
И няма да бързаме да научим как свършва приказката;)
Това парче е специален поздрав за теб:)))))))
http://www.youtube.com/watch?v=LykwuuROlVs

Радвам се, че хареса и благодаря за хубавите и окуражаващи думи!
Животът продължава:)

Благодаря, Валя, хубав ден и на теб!:)

благодаря за хубавите думи - стоплят душата!:)))

Заглавието ми напомни не за 40-те дни преди рождения ден, а една книга на последовател на Юнг- "Под сянката на Сатурн. Раняване и лекуване на мъжката душа." И преди да съм прочела стихотворението някак знаех, че ще е мъжка изповед...

За поздрав ще цитирам мотото в началото на споменатата книга:
"Запомни, ти си дошъл тук, вече разбрал
необходимостта да се бориш със себе си,
само със себе си. Затова, благодари на всеки,
който ти дава тази възможност." Гурджиеф

Поздрав Влад..От мен по шестобалната-шестица..
Лек ден и хубава вечер..

Затова само ще ти се поклоня!
Елица

Поздрави и от мен, Vladun!
Много е хубаво!

Този цитат с почти математическа точност характеризира идеята - по точно едва ли би могло да бъде казано.
Ценя подкрепата за стихотворението ми и ти благодаря!:)))

И много мъжка, наистина. Докато го четях, слушах една моя любима ария от "Ловци на перли", и реших, че си подхождат като колорит със стихотворението ти, затова ти давам линка. Бъди здрав. Хубаво предпролетно настроение ти пожелавам.:))

http://www.youtube.com/watch?v=7o_Y3FALzyU

И нищо не може да помрачи нейната стойност!
Сърдечен поздрав!

Виж какво ми напомни с това твърдение, мисля, че е народна творба:

- Сещай се, Цвето моме, сещай се,
защо ти, Цвето моме, дойдохме.

- Сещам се, лудо-младо, сещам се,
ама съм, лудо-младо, мъничка.

Като си, Цвето моме, мъничка,
защо ти китка моме на чело
и кован колан, моме, на кръста.

И не трябват поклони - добрата ти дума ми е достатъчна, Ели!
Благодаря ти:)

Много ми е драго, че харесваш стихотворението!
Приеми и ти моите поздрави!:)

Благодаря за топлите думи и за чудесния поздрав. Слушал бял арията, но в изпълнение на Пласидо Доминго, а сега се възхитих на прекрасния лиричен тенор на Николай Геда!:)
Хубава вечер ти желая!

Невероятно описание на един красив житейски път!
Поздрави!

Приеми и моите поздрави!

Оказва се, че сме по едно и също време в "Сатурновата дупка".
Хубав рожден ден! И още много щастливи години!

Рожденият ден мина преди няколко седмици, но равносметката продължава да е валидна. Радвам се на доброто ти отношение!
И те поздравявам за твоя рожден ден!

Прекрасно разказана приказка за живота! И за неговият смисъл :

"Но – после... Първо ще си поиграем
на криеница с мойто малко внуче."

Хубав пролетен ден!

Готви се за игри! Скоро ще са:))

И мен ме спохождат тези дни...
Хубаво е /стихотворението/, искрено-изповедно!
Но най-хубавото е, че имаме внуче/при мен внучка:)))/, с което да си поиграем на криеница:))).
Хубава вечер!

приказка с хубав край!

Тъкмо имам време да си припомня правилата на жмичката;)
Благодаря за топлите думи - хубава вечер и на теб!:))))

Благодаря, Боре!

Eдва началото е...

Толкова е хубаво, пожелавам ти много пъти, с много внучета да си играеш, и пак светът да ти е като паница!

Нека и на теб животът носи много радост!
Поздрави!

както забелязвам и теб не са те пропуснали тролчетата в blog.bg. :))
Не им обръщай внимание!
Нали знаеш отговора: "По хората ходи, почивен ден няма. Що е то?"
И това ще мине...

Не се чувствам обиден на тролчетата - на тях това им е работата, до сега като цяло са били щедри и благосклонни към мен:)
А и уважавам правото на хората да изразят и своето неодобрение понякога - ти знаеш, че не съм от авторите, които смятат всеки свой текст за шедьовър. Едни харесват - други не - това е животът и аз го приемам такъв, какъвто е...
Радвам се, че намина!:)))