Сестра съм на вятъра,
който разперва крилата ми
и ме води към небето необятно.
Понякога летя в посоката обратна -
стигам дъното, мълча
и любовта гради ми стълбата,
за да се скрия пак във шатъра на вятъра.

Вятърът е невидим, само се чува като отражение на околностите. Понякога отнася покриви и др. работи.
Наздраве за невидимото!
:)))

Вятърът, малкото братче днес на колене
още е дъхът бил в застлон под крилете и.
Днес само чака да бъдат разперени
да ги подеме и зарее в безвремето.