Морно лято. Спаружено зрънцето.
Ожаднели – нивята със ръж.
Уж обичаме повече слънцето,

Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите щ играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза

Ревнуваш ли – с воал от срам
гнева си не прикривай –
където има ревност, там

Напразно цял живот въздушни замъци се мъчиш да градиш,
щом, теглиш ли черта, моливът ти не се побира в свойта риза-
по-лесно е на Айфел кулата в Париж да наклониш,

Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,