За къде бързаш приятелю? Там винаги ще ни чакат!
Ей сега ще ни сгрее слънчицето...
А стихотворението е много, много хубаво!
Поздрави!
http://www.youtube.com/watch?v=SVKKRzemX_w

А стихът бе натоварен със силна емоция и сега, след като го написах, напрежението се укроти...Благодаря за прочита и добрата дума, ценна ми е!

ах, този дъжд! какви мисли навява...............................Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави!

Благодаря за прочита!

Страхотна е компанията на "старите муцуни" там, горе, но да не бързаме;)
Христос Воскресе!

Мерси за гласището:)
А компанията и тук си я бива, затова - не бързаме за никъде...
Заповядай, наслади се и ти:)
http://www.youtube.com/watch?v=wFzxo-XI8As

така ме натъжи...
някога...но не сега... великолепен стих,
макар и тъжен...мир, любов и благоденствие за теб...
пожелавам от сърце..

Благодаря, че сподели този спомен, макар и натъжаващ..
Здраве, мир и любов за теб и близките ти!

Пепел ти на клавиатурата, човече!!! За къде си се залетял? Приемам такива излияния само на майтап.
Но пък е красиво! Все пак обещай, че синкопите ще са само в стиховете, а не на сърцето.
http://youtu.be/imhbwPXccm8

усмихна ме този ноемврийски гущер (а и добрия тромпет слушам с радост)

Сега е момента да препечатам едно стихче на Малина Томова, с което да те репликирам (и то така ми хареса като го прочетох)

Жизнен опит

Две възрасти опитала съм вече,
бих казала:горчиво битие.
Каквато да е старостта на вкус,
дано не ме отмине тая чаша...(!!!)
и, господи, дано не се уплаша,
когато ми я поднесе за първи път
змийчето,
съдържателят на нощната аптека.



Ще чуем и божи тромпети, Влад, и дано ни е пълна чашата дотогава!

А за майтап ще ти цитирам стихче от юношеската повест "Една много страшна история" на Анатолий Алексин, има един герой, поет, прякорът му е Покойника, тъй като във всеки от стиховете си лирическият му умира, но от любов;)
Та ето...
Ах, сърцето за смърт е готово,
то ще пръсне в гръдта като взрив
за едно твое ласкаво слово,
за един поглед твой мълчалив.

Чайче, благодаря от сърце (без синкопи)!

Стихът е невероятен, благодаря ти!

И за да не съм докрай сериозен - ето и тук едно едно от Алексин:)

Да умра, да умра, да умра!
Прах желая да стана аз в гроба -
да не гледам как почваш игра
с весел юноша пред гардероба!

Наздраве, с пълна догоре чаша!

аха, да, сещам се - миналата година си я купих от антикварна книжарница;)

Мъка дълбока, голямо нещастие,
внезапно ще свърша живота си аз -
любимата моя в едно междучасие
погледна съперник от горния клас.

Иронията тук адски ми допада, долу сериозността!:)

Жить не стоит,
В том нету сомнений!
Сердце в муке сгорело дотла,
Когда ты на большой перемене
К старшекласснику вдруг подошла.

( а пък другото стихче, което завършва "с юноша пред гардероба" и ме развесели, защото ме препрати към Достоевки с неговия мъж под леглото, всъщност в оригинала е "Как с другим ты идешь в раздевалку"
раздевалка - или е съблекалня или там където се оставят палтата на обществени места ( сиреч пак гардероб/иерна)

Умереть, умереть, умереть!
Мне во прах превратиться не жалко,
Чтоб уже никогда не смотреть,
Как с другим ты идешь в раздевалку…

А ето и едно от мен:


В этот день, поздравив папу с мамой,
Обстановку трезво оцени:
Страшная была бы в жизни драма,
Если бы не встретились они!
Если бы твой папа не женился,
Никогда б ты, Алик, не родился!

Направо си ги грабвам за архива!
А новото стихче, което цитираш е от другия поет в класа, когото наричат Принц Датски не защото е датчанин, а защото отбелязва със стихове значими дати и събития, като това тук. Преведен на български финалът звучеше така:

Татко да не бе се задомил,
ти не би се никога родил!

Но в оригинал звучат наистина страхотно!