Поет е денем, нощем - командир
на гладна армия свирепи думи.
От слюнката си е излял куршуми,
от сянката си е ушил мундир.

За него полигон е листът бял,
писалката – кинжал или рапира,
жлъч ядна от сърцето му извира,
а  стотният му ник е Анибал.

Отдавна Картаген е прах и дим,
ни вест, ни кост от войнствените пуни,
но пак кънти на кухо и се пъне
поетът воин  - с каска, но без  грим.