ама умно туй дете бре, Влад :)))))))))))))))))
Поздрави за усмивките
Валя

Радвам се, че не забравяш децата. Все ми се струва,че поетите дължат много повече внимание на децата.

дойде някой, олигави те и първият му въпрос е: кажи сега, кого най-много обичаш...
Благодаря за милото споделяне, Вал!:))))))

Радвам се, че имам подкрепата ти!:))))

Много прозорливо момченце, ей!
Поздрави!

Ми при такива роднини терористи трябва да си отваря очите на четири!

Благодаря ти, Светле!:)

Ах, какви мили спомени ми върна...чак ми се доплака:)
Възрастните понякога не осъзнават на какви мъчения подлагат любимците си...нека им бъде простено:)

са го правели...От моите лели малко останаха на тоя свят, и един вуйчо, който едва крета. Де да можехме да върнем ония години...
Благодаря за споделянeто, Спароток!:)))

Привет, Влади!
Според мен това стихотворение е повече за родители, отколкото за деца :))) Как мразех като ни кацнат гости да ме мачкат в прегръдки и да ме млящят... След време, когато имах деца и дойдеше някой в къщи и питаше за децата, направо отсичах - играят си оттатък и толкова. И дума не давах да се издума, че трябва задължително да дотърчат, да изсипят репертоар от песнички и стихчета, и тем подобни други. Да, отивах да им кажа, че еди кой си е дошъл, ако проявят интерес, но определено такъв нямаха. И да ми върнат годините, пак така бих постъпила.
Приветствам стихотворението ти!:)))))
Ако някога се измислят покани за гости, бих го предложила за една от страничките на поканата. :)))))))))))

на роднините спрямо малките човечета! ))))

"Друг път за такива гости
аз вратата ще залостя."

Залоствай я!! Подкрепям те!!

Поздрави, Владун!! Детското е още в тебе и това е прекрасно!! Да твориш за деца и ти си дете!

Май всеки си има такива спомени...
Хареса ми!
Б.

И подаръците, които носеха, винаги си имаха цена - целувка, песничка или стихче наизуст, или пък признание, че много обичаш съответния роднина...
Предложението ти за поканите е страхотно.:))))
Много хубав ден ти желая и благодаря за подкрепата!

променяйки представите на хлапето за нежност, обич, привързаност, благодарност...
Благодаря, Слави, с изразеното мнение ставаш верен съюзник на малките човечета!:)))))
И мой, разбира се!:)
Поздрави!

Хлапе си и ти, щом споделяш това, радвам ти се!:)))))))))))))

Благодаря, че си тук!

После шаровата паца аз ще хвана,
ще я друскам от зарана,
докато млекце избие
и кутренцето завие.

Но внимавай - твойта паца
да не сбърка с мишка Маца.
:)

и Влад си ни е кадърен..:))
Мн е хубаво..Судовилствие го прочетох..

Хем се радвам, че харесваш стихчето, хем съм очарован от начина, по който изразяваш одобрението си. Много си мила, благодаря ти!

Днес реших да погустувам
на Владун, че както чувам
той не иска гости-прости,
чак - вратата ще залости!

Това не го разборам - не -
искам да ме разбере:
ако ми е скъп и ида,
да го гушна, да го видя,

да му донеса с усмивка
някоя напитка пивка,
той нима ще ме обиди -
мене /?/- да му се невиди -

да стоя на тротоара
със торба, с бастунче... стара...,
а Владун - на баба Царя,
нямало да ми отваря...?

Ще отвориш, драги Влади,
даже и да ти се гади...
Че и ти ще остарееш
и - едва ли ще се смееш..

в своето сърце открил,
че си станал "крокодил"
А сърцето ти - напук
влюбено е в твоя внук

и жадува да го види,
и за миг не му се свиди
всичко свое да даде,
ако му отворят, де... :))

Ама ме засегна.... :))))

Здрасти, Влади!!!

Преувеличаваш доста -
ти не си от тия гости,
за които тук говоря...
Ала днес не ми се спори -
по-добре мини към къщи,
няма хич да се намръщя.
Ще те срещна със усмивка.
От напитката ти пивка
двамата ще си налеем,
може чак да си попеем
и ще спрем едва когато
ревна като алигатор -
ни от старост, ни за младост -
тоя плач ще е от радост!

Сърдечни поздрави, Зинче!:)))

Утре сред родата
ще съм бабата позната.
Да не съм досадна -
без целувка гадна.
Нека лели и лелини
да се чудят сто години.
Ние с малчугана
ще набием барабана.
Поздрав, Влад!

Стихотворението много ми хареса. :)))