Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет
сбира тъжно в шепа
сълзи от дъждеца -
дар от Свети Георги.

Бедността нагарча –
див пелин във вино,
и току преплита
прашните си стъпки.
Тъй – куцук , куцук, и
цял живот премина
под небето сиво
с облачните кръпки.

Възхищавам ти се!

Трудно се коментира тази пролет! Сграбчва силно съзнанието и те оставя безмълвен...

Поздрави, Влади!

Как да отговоря на такъв коментар - не зная, ще опитам с прегръдка:)))

През цялото време, в което го писах, пред очите ми беше все оня наш богат на красота и бедничък на препитание край...Толкова се радвам, че си тук и че споделяш...
Благодаря ти!

А стихът ти е като пръст в раната...
Съпреживявам с теб.

Бедността нагарча..., но пролетта винаги ражда нови надежди! Поздрави!

но хубаво!
Поздрав, Влад.
Валя

тъжно и прекрасно!

Чувствам подкрепата и съпричастието ти!
Честит празник!

Усетила си оптимистичния план, мака и едва загатнат в текста, но силно подчертан с ритъма и мелодията на стиха!
Поздрави!

Тези две характеристики обикновено вървят ръка за ръка.
Радвам се, че хареса!

Поздрави!

Напролет сиромах
с изпосталял стомах
прибира дъждовете
с надеждата за цвете
из гъстата коприва,
а пък от суша лете
сърцето му се свива.
Чак в есента се радва,
щом мъдрост се прокрадва,
че не му е зима,
че още слънце има.

Облачните кръпки...богатство в сиромашката пролет:)

Многострадален е сиромахът. Но из граовско казват: Сиромах човек - жив гявол;)
Страхотен психологически портрет си му направила в стихчето-послеслов.
Благодаря, Таня, и нека сега чуем тази песен, та да е пълна картината:)
http://www.youtube.com/watch?v=N70TmohEbSQ
Поздрави!

Всичко е богатство в сиромашката пролет - всяко облаче и всяка капка дъжд, всяко стръкче коприва...
Благодаря, че намина и сподели:)))

Тъжно е, с елемент на обреченост, поне така го почувствах. Но зад бедността и кръпките прозира често богатство - не винаги видимо, но го има. А сега малко майтап - както казва Остап Бендер - най-дълбока е финансовата бездна, в нея можеш да падаш цял живот и пак да не стигнеш дъното:))))

Страхотно е, че чувството ни за хумор ни спасява и в най-сложните и наглед безизходни ситуации.
Радвам се, че хареса стихотворението!:)
Благодаря ти!

Като болка , като зов ,
Пролетта и птиците ,
ще върнат Вяра и любов .

Амин, дай Боже!
Благодаря за оптимистичния поетичен коментар!

Липси на какво, поете???
Кучето няма да напусне стопанина си защото е беден!
Истинският човек не зависи от собствения си чувал със злато!

Извини ме, че отново с това обръщение... ако знаех името ти или ника поне, тях бих използвал:)
Ти си ми предизвикателство, трябва от много кладенци вода да нося, за да получиш подобаващ отговор...Ето какъв е коментарът на Райсън, чудесен поет и приятел, за тоя стих:
/"Бедността не е порок. Но нищетата, нищетата е порок!" - Достоевски.
А къде е границата?/
Това първо. И второ - да допуснем, че не говорим за материалното, а за духовното измерение на бедността...На това ще бъде посветена и една от следващите ми публикации, но специално за теб оставям линк, за да я видиш още сега:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=123658&mode=&order=0&thold=0

И вече мога да река спокойно, че съм ти изключително благодарен за това, че четеш стиховете ми, и за начина, по който ги четеш. Коментарите ти са смислени и ценни за мен.:)))
Поздрави!

Липси на какво, поете???
Кучето няма да напусне стопанина си защото е беден!
Истинският човек не зависи от собствения си чувал със злато!

Извини ме, че отново с това обръщение... ако знаех името ти или ника поне, тях бих използвал:)
Ти си ми предизвикателство, трябва от много кладенци вода да нося, за да получиш подобаващ отговор...Ето какъв е коментарът на Райсън, чудесен поет и приятел, за тоя стих:
/"Бедността не е порок. Но нищетата, нищетата е порок!" - Достоевски.
А къде е границата?/
Това първо. И второ - да допуснем, че не говорим за материалното, а за духовното измерение на бедността...На това ще бъде посветена и една от следващите ми публикации, но специално за теб оставям линк, за да я видиш още сега:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=123658&mode=&order=0&thold=0

И вече мога да река спокойно, че съм ти изключително благодарен за това, че четеш стиховете ми, и за начина, по който ги четеш. Коментарите ти са смислени и ценни за мен.:)))
Поздрави!

Аз, благодаря за мнението и оказана чест с тези великолепни отговори. За какво сме тук, в това велико виртуално пространство?! Да ръсим еднодневки, които се забравят на секундата...Не мисля! Когато човек е решил да остави коментар, то нека е задълбочен и разкрива истинската му същност. Зная, че думите са несъвършени понякога, но с тях си служим! Правилно или не, от нас зависи.
Чета поезия с удоволствие, но винаги се питам: какво е искал да каже автора? Мерената реч не е моята стихия, а страст!
Радвам се, че съм предизвикала още размисъл! Очаквам и отговор на предишния коментар - Гора...

И да не забравяме, че животът е прекрасен независимо от това, което ни се случва! Мъничка вметка към стиха...,а виното с пелин е с превъзходен вкус!
Оставам с малък дълг, но ми е приятно, благодаря!

Относно пелина, да поясня - дивият пелин Аrtemisia vulgaris e различен от обикновения пелин Аrtemisia absinthium, който обикновено се добавя към виното.
Използва се и дивият, но има риск за човешкото здраве. Затова и в стиха съм уточнил, че става дума за див пелин. И да знаеш, че по образование съм агроном;)
А с всичко останало, което казваш, съм съгласен. И се извинявам, че не съм видял коментара ти при Гора, може би тpябва да въведа модерация за да не пропускам отзиви за по-отдавна публикувани текстове:)
Но сега отивам да видя!

Поздравления за този занаят, прекрасен е и вероятно ти носи удовлетворение!
Напълно разбрах смисъла на употребения в текста пелин.С допълнението, което направих в коментара вложих нещо друго, но...както и да е.
Благодаря за вниманието!

но е свързано със справочниците, които издавам:)
Схванах, естествено, смисъла на твоя пелин, просто исках да дам още една възможност за тълкуване. Очевидно е, че уважаваш думите, много бих искал да прочета твои стихотворения, можеш да ми пратиш линк или направо текстове на
мейла: valdividenov@abv.bg

Бедността е наистина горчива ... и сива...

Благодаря за коментара!

Аз само ще кажа, че поезията ти е и мисъл, и чувство, и словесна хубост!
Още едно прекрасно стихотворение!
Благодаря за удоволствието да прочета, Влади!
Ще запомня тази сиромашка пролет!
И честити празници със закъснение.

Страхотно признание за мен е високата ти оценка, Гале!
Благодаря ти от сърце!

"Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга." - пред този изказ се мълчи с уважение!

Важно ми е, че си тук и приемам думите ти с благодарност!

Искрено, написано с много обич и съчувствие...

Благодаря за разбирането!

Каква ти пролет?!
Още вее северният вятър.
Земята е със скована гръд.
На привършване са дървата
и топлото на хората в сърцата...
Студът вилнее, да опустоши
му се иска на човека и душата.

Но чудно - усмивката,
вярно - тъжна, уморена...
ала не слиза от лицата.

Коя ли е силата...

!!!

Тъжна, истинска, пронизваща е сиромашката орисия!
Благодаря ти за подарената надежда, родена от идващата сиромашка пролет !

Надеждата, която умира последна и неволята, която е най-добрият педагог на света. Те са изворите на тая невероятна сила!
Благодаря за стойностния коментар!

:)))

Благодаря за добрата дума и за доверието, Еме!