Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре.

Бързо раснеш дърво - светлината не стига.
Кой поставил е слънцето толкоз високо?
Твоят тъничък връх все на пръсти се вдига,
без да мисли, че има и други посоки...

А гората притиска отвсякъде ствола
и в кората ти - сит е заспал дървояда.
Потърпи - бръснещ смерч ще се спусне надолу,
ще прекърши върха, ще се втурнат все млади

твоите бъдещи клони, ще блъскат гората,
ще потръпне от смях бедното ти подножие...
Неуверени стъпки приближават отнякъде -
днес синът на дърваря прохожда.

след този чудесен стих, Влад.
Поздрави :))
Валя

Поздрави и пожелания за успешна и слънчева седмица!:)))

и ще поостана тук. Отново хубав стих! Поздрави!

Постой, желана гостенка си тук!:)))

Любимо!

Два пъти го прочетох.Ами хубаво си е..
Поздрав и лека седмица ти желая..

"Гора" е сред онези мои текстове, на които дължа и държа много, затова думите ти ме радват истински!:)

И на мен ми е светло от присъствието ти, Ани!:)
Благодаря ти, приеми и ти от мен поздрави и пожелания за успешна седмица!

Много си бил добър, Владуне!
Прекрасна метафора е стихето ти! Силно!

Благодаря за тая висока оценка!
Поздрави!

Ще поникнат нови клонки нагоре, и ще е още по-красиво!
Става най-най любимото!:-))))

Гората е саморегулираща се екосистема и би била прекрасно място за живеене на всички нейни обитатели, ако ги нямаше сеkирите и моторните разачки...
Благодаря, Валя!:)

Силно! Много силно!

А аз май много съм закъсняла. Но ще наваксам постепенно. Поздрави!

Бях и аз при теб и честичко ще наминавам!
Поздрави!

Страхотно стихотворение, Vladun!
Поздрави!

Сърдечно благодаря!
И - добре си дошла:)

хубаво е! Хареса ми.

Ти ме уби!
Цикъла на едно човешко съществуване в полет на стремежите му пресъздадено чрез природата и..../млъквам/
Ех,ти....
Ценност!

Усещане за връзка : Космос и Земя
и между тях една гора.
Израстване и светлина.
Прекършване и самота.
Бунтарството на младостта.
Надежда от невинността!

И на мен ми хареса коментарът ти!

Щедра си, много ме зарадва!!!

Как хубаво си усетил/а стиха - благодаря за това поетично резюме:)
Поздрави!

Поздравления свише. Ив

Благодаря за добрата дума! От теб казана означава много...

Пленителни и обаятелни гледки от г-жа Природата! Виртуозният изпълнител, който ни показва тази красота, за да спира дъха ни...
Заоблените била на хребетите с този приказен рисунък, тайнствените вековни гори, неописуем чар и загадъчност...
Тъмнозелените борове, високи като катедрали и по върховете им сребристи отблясъци...или буковете с невероятните си клони, като разлюляно море...истинска мистерия!
Тишина, която изпълва съществото ти...
Гората показва прелестите си като срамежлива невеста...
Неволно или нарочно казваш: благодаря ти Господи!

Честит празник, Влади!

Това си е чиста проба поезия и го казвам най-отговорно!
Радвом се, че обърна внимание на това стихотворение - тази година то ми донесе и втората награда от националния конкурс за поезия Златен Пегас на в. Ретро, която си поделихме с невероятната Галена Воротинцева.
Благодаря ти, забързано момиче!:)

Само аплодисменти за наградата!
Поезия? Не - моят скромен опит да опиша една вълшебна картина...хапчето за душата Родопите.
Благодаря и за "момичето", но остана само спомен!

Ако има земен рай, навярно той е именно в Родопите.
А спомените са онова, което ни остава завинаги!
Поздрави!