...оживял ми е един образ, за който се присетих сега, колега от студентските години беше писал за това и така ми беше харесало... :

Гората, огромните дървета, пристъпващи с коренищата към селцата и протягащи клони ръце към тях... необезпокоявана отново завладява територията си, отвоювана от хората с толкова труд...

Владун - пестелив на думи и щедър на образност!!!

Браво!
/ всеки път ще го твърдя !!!/ :)

Хм. Домъчня ми. Познавам аз поне едно такова село със сигурност. Но в Добруджата.На майка ми селото.И хем - забележи - колкото и да ми е мъчно, не съм от ония млади, които се връщат.
Даа. Казано по Юлиян Семьонов - информация за размишление.
Благодаря ти, Влади!

Да, това следва логиката на стиха ми - което опустява - подивява...Изглежда, че процесът е необратим, поне засега..
Благодаря за съпричастието!

Ето това е щедра похвала от прекрасен приятел:)
Аз пък няма да пестя прегръдките за теб!:)))
Март е хубав месец за Мишка 3 или за Двата лъва, да речем:)))

Но това стихотворение може да има много имена на селца - от тук - чак до равна Добруджа...най-много ме измъчва безсилието тая картина да се промени...
Много се радва, че си тук, Гал, едно букетче с ранни пролетни цветя ти пращам:

Поне нещо съм написал, за разлика от теб.

още първия път като го четох, образите са силни и трудно избледняват -
...димът е графика - кардиограма на селцето
...безсилното съчувствие на слънцето...

писано е много за опустяването на селото, но се иска нещо повече от умело съчетаване на думи, за да се постигне внушение, за да се покаже какво значи, а и да се прочете се иска нещо - съучастие


природата много бързо си връща територии, наблюдавам от десет години как завзема опустели дворове

но няма връщане назад...

това - горното, "Гора"-та ти и "Сумрачен час" са в личната ми колекция "избрано". Нямам какво да добавя.

Много поезия за прозата на живота!

полазиха ме тръпки...

Поздрав, Влад.
Валя

добро!!!

Помня това стихотворение. Смятам, че всеки, който го е прочел, трудно ще го забрави. Не само защото в него битува една категория, която наричаме "общочовешко". Просто е топло и тъжно, и добро.

Благодаря за добрите думи и най-вече за съучастието и съпричастието!

Кой знае...
Благодаря ти!

Радвам се, че е така, очевидно естетичните ни нагласи си схождат. Всъщност една от причините да публикувам и тук "Пенкьовци" е огромното ми желание да бъде прочетено от повече хора, поне да се заговори за проблема...Мисля че и "Гора" и "Сумрачен час" ще намерят място в блога ми след тези мили твои думи:)

вероятно някаква носталгия е събудило в теб.
Благодаря ти!

но надали скоро хората ще се завърнат към селата за живеене.
Сега е модерно да имаме вила в някое китно село..Само за уйкендите..Но и това е нещо..
Поздрав и лека вечер Влад..

Тъжно, но факт!
Колкото и да тичам, никога не мога да те стигна...особено в поезията!;-)))

Извинявай, куцото ми огледало, коментира тук там вместо мен

Думите ти са ми важни!
Поздрави и на теб!:)

Сполай ти!

Преди време ти първа написа добра дума за първия мой текст, публикуван в сайт за литература, и от тогава всеки твой коментар за мен е признание.
Благодаря ти от сърце!

Благодаря за разбирането и за споделянето.
Поздрави и от мен!:)

Няма да се надбягваме, я;)
Според разбирането ми всеки автор, всеки стих са уникални, и силата и значимостта на техните послания се мерят взависимост от това до колко сърца са достигнали...Затова ценни по своеми са всяка формулирана мисъл и всеки написан ред...
Но при все това ме трогна с комплимента си - благодаря ти, Вал!:)

бъди здрав и вдъхновен!:)

Много моля да проверите защо този постинг не фигурира в раздела за Поезия, проверих вимателно от 1 до 5 страница - няма го, вече втори ден.
Предварително благодаря.

нямаше как да подмина това стихотворение. Много е силно! Боли ме за милото ми Граово, че обезлюдява...а е толкова красиво, китно, дори и малко диво, пълно с история. Но не само в този край е така, в много селца след като спре и последния комин да пуши настава пустош...

Поздрави!

А днес по едно радио имаше дискусия дали въобще има нужда от българското село...Може би проблемът води началото си от там, че земята бе на практика национализирана...А реституцията след това бе извършена на парче и без никаква идея какво трябва да се направи, за да започне отново тази земя да се обработва и тя да ражда.
Мило ми е, че заговори за граовско - баща ми е роден в с. Муртинци, на 8 км от малкото градче Брезник.

Поздрави!

много грешки се допуснаха. След реституцията доста хора се опитаха да възродят селското стопанство, но се оказа губеща кауза... Разходи много, приходи почти никакви( изкупните цени са смешно ниски), а за финансиране от държавата и дума не може да става (само за големите производители), защото изискванията са жестоки и малкия стопанин няма как да ги покрие. А сега и Натура 2000. Доста голяма част от Граово влезе в Натура, било заради ливадния дърдарец (изключително рядко птиче, което вирее предимно в този край) и др. подобни, и тя също връзва ръцете на дребния производител.

Знам къде е Муртинци, чичо ми (Бог да го прости) е роден там, а също и Евстати Бурнаски. Майка ми е от този край, родена е в едно селце (Кривонос), което се намира високо, високо в планина Любаш. Даже имах постинг за планината:

http://essy.blog.bg/izkustvo/2009/08/27/na-bylgariia-s-liubov-graovo.386847

:)

Джанкови и Бурнасци...
Ние сме от джанковите...Баща ми ме запозна с Евстати Бурнаски през осемдесетте, след това няколко пъти сме се виждали..доста възрастен трябва да е вече.
А как е името на покоийния ти чичо - баща ми със сигурност ще се сети кой е.
Кривонос го знам:) Виж какви причудливи са в нашето Граово дори имената на селищата...Има едно село Пали лула, сигурно го знаеш:)

името на чичо е Симеон Филипов. Да, причудливи са имената, създадени с изключително чувство за хумор. И за всяко едно име има и легенда. За Кривонос и Ребро също има легенда, преди години я публикуваха в "Новинар" и др. вестници и списания (не помня с точност кои). Знам го Пали лула, Петъчанци и Парамун също с причудливи имена... :))))

Говорих с татко, той се казва Виден Зарев, познавал е чичо ти...Ако някога се видим, ще си поговорим...:)