Предизвестен апокалипсис -
сред летен мраз и зимен зной
на ум попълвам всички липси
във дъсчения свят на Ной.

Неистово, с последни сили,
кове сърцето като чук
пирони в талпите изгнили
на грохналия стар сандък,

та щом водата паст раззине
и глътне шарения свят –
надеждата да не загине:

виж, в лоното на Арарат
бял гълъб с клонка от маслина
предизвестява благодат.