Валяло е. Днес само локвата насред разбития паваж напомня за пороя. Пришпорва нервно впряга вятърът, самотен кочияш – отпрашва зад завоя. Изчезваш ти, за сбогом маха крайчецът на твоя шал – опашка на комета. Сърцето ми е цяло, но при все че не потъва във печал, не му е светло. Денят умира, щом до залеза докретал е веднъж – и друг се ражда. Така сбогувам се със спомена за всеки летен дъжд, и с всяка жажда.

че те виждам тук.
Валя

е удоволствие, Валя!
Благодаря ти!)))

в блога.
Харесвам поезията ти! Поздрави!

за добрите думи, човече, който или която и да си!
Поздравявам те и аз!

Ех, как се зарадвах като те видях тук!
Обичам поезията ти - то се вижда защо.

Дойдох тук и заради възможността да съм близо до теб и твоето прекрасно изкуство, Гале - и като творец, и като човек предизвикваш възхищение у мен!

А ти предизвикваш същите чувства в нас!Всъщност в мен!:-)))
Здравей Влади!Радвам се, че те открих и тук!Ще имам удоволствието да те чета отново!:-)

Малко ми е кът времето, но понякога и тук ще се появавам!
Благодаря за топлите думи, радвам се и аз на срещата ни тук!:)

Браво!!! Удоволствие!!!!

Благодаря!!!!!

След като имате призванието да пишете чудесна поезия, защо Ви е годината на българската държава?При тази" пространствена кратунария", да оставим поетичните бисерчета да светят!

След като имате призванието да пишете чудесна поезия, защо Ви е годината на българската държава?При тази" пространствена кратунария", да оставим поетичните бисерчета да светят!