Нощта променя
слънчогледовото селище.
Стъблата са все тъй изправени
и с все тъй ненаситни корени,
но питите изглеждат
покрусени
без слънцето - без своя Бог.

Лицата им са грапави и черни,
уплашени лица на негри,
недоумяващи какво да правят
със свободата -
даром дадена,
с овеществената религия,
с възможността -
да си разменят погледи,
със щастието -
да въртят главите си сами
и ако искат - да ги късат...

"свободата -
даром дадена,
с овеществената религия,
с възможността -
да си разменят погледи,
със щастието"

Браво, Влади! Подарената свобода е съвсем безполезнa и дори гротескна. Нали помниш Висоцки?
"Вчера мне дали свободу,
а что с ней делать буду"

Поздрав!
SW

Даа, робът си се плаши от дарената свобода. Сетих се за един роман на Шукшин - "Дойдох свобода да ви дам". А тя е ненужна за този, който не си я търси.
BMP

Хубаво начало тук – с философски стих!
Подарената свобода е голяма тема. Но ти си успял внушително да изведеш идеята.
Радвам се на вниманието, което печелиш.
Скоро ще те видим на Първа!
Успех!
Елица. :)))

Благодаря!:)))

Благодаря, SW!:)))
Поздрав и от мен!

Благодаря, BMP! Радвам се, знаеш като кого, на срещата ни тук:))
Поздрави!:)

Благодаря, Ели! Ти ме окуражи за това мое пътешествие, дано да е успешно!
Поздрави!:)))

Валя

за топлинката. Усещането е страхотно.
Мил поздрав и на теб, Валя!

Жестоко е! Високо гледат твоите слънчогледи и дълбоко стигат посланията ти.
Поздравления, Влади!

Благодаря ти, Гале! За мен твоето мнение е критерий!
Поздрави и пожелание за хубав и успешен ден!
:)

Скривам си го, за "любимо"!:-)

че ти хареса!
Отивам и аз да поразлистя:)

Радвам се, че мога да чета поезията ти!

Мили думи, благодаря!

Много дълбоко стихотворение!

Благодаря за хубавите думи!:)

Независимо от въпросите, които задават понякога.
Радвам се, че се появи и тук!

Истина е, обичам слънчогледите и често ги споменувам;)
И аз се радвам да те видя:)
Благодаря за милото посрещане!

Още веднъж ти благодаря за топлото посрещаве тук, сега, когато вече знам къде съм!

Аплодисменти, Влади!:)

"Ах, ето де ме ти изведе,
ти, който нявга властно обеща
на мойта гордост - вихрени победи
и жар всерадостна на любовта.
Скърбя в градини глъхнали и бледи,
обител на покрусена мечта.
Аз чувам тиха жал по утринта
на слънце невидели слънчогледи..." Д.Дебелянов

Ах, тези поетични чувства - преплетени погледи със щастието...
Бъди щастлив!

Чак сега виждам коментара ти, може би трябва да използвам модерация, за да не пропускам обаждания, на които държа:)
Поздрави!:)))

Прекрасен стих на Дебелянов, благодаря ти, мистериозна...:)))
Щастие желая и на теб!