Прочетен: 3427 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2018 16:31
И кой знае защо ми се ще да отглеждам буби. Дали защото болезнено крехката и изненадващо издръжлива коприна ми прилича на любовта? Докато излиза от пашкула, бубата разрушава коприната, която е направила. Затова бубарят трябва да избира между коприната и бубата. Един копринен шал е отнел живота на стотици буби.
Какво е моето присъствие на този свят – коприна или буба? Или някъде в единството им? Нямам съмнение, че съм 100% -ова буба, но преди да загина, трябва да създам копринената нишка. Затова ще се оттеглям в пашкула или ще ставам бубарка. Но последният пашкул при всички положения ще бъде мой. Ще заспя там и ще отпътувам без да прегризвам копринените нишки. Желая те да имат особен отблясък. Прошумолявайки платното да излъчва чувствата ми на любов към света и да разказва мислите ми, родени и съхранени в пашкула, където е намотавана нежност, къпана в сълзи...
Из „Монолози“
Забравено февруарско стихотворение
"Прочетох писмата ти от Пастух
Много ми хареса този монолог на метаморфозата. Поздравления, Емелика!
Поздравление, Емелика!
Буби сме всички съзнателни създания на Животворящото изначало.
Ако Бог го наречеме, та Той иска да изтъче още по-прекрасни съзидания от нишката ни… така внимателно разплетена, че да ни пусне като живи и себекрасиви пеперуди в Творението… че и той да се порадва и обогати от труда си да твори… :-)
А Как и Кой се възползва да тъче от нишките ни лъскави драперии за тъмните си замъци, непрогледни стени на „бубарника“ ни, вменени в битовизма ни на служещи му, или шарени мрежи за да улови и всеки отгледан там зародиш на Творението..???
Ами струва ми се има Сделка май :-)))…
След всеки „сезон“ след като Всеки си е прибрал „продукцията“, бубарника апокалиптично и с фойерверки се разрушава :-)))) Но Съзидателят винаги е на далавера… от всяко следващо поколение буби все по-качествени нишки за творене на красота излизат… а от оцелелите буби все по красиви пеперуди излитат…
А колелото на чакръка се върти…
Кой що за буба и бубар се вижда…
------
Добре деееее… Емелика, прости ми за примитивната асоциация на въображението ми…
Радвам се че пак написа „относно“ мислите си, баш в този „…..“ блог :-)
Ще се радваме да чуем и да разплетем още от твоите нишки на позитивно вдъхновение…
Докато има хора, които да се замислят за тези избори и да правят добрия избор на Живота, то значи, че има надежда за Земята...
Поздрави и от мен!
С пожелание за много нови копринени пашкулчета, изплетени от нишките на успешно преживените дни и щастливо превърнатите в спомен преживявания! Поздрави!