Постинг
22.06.2012 22:46 -
Нещо за казване
Автор: vladun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5832 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2012 02:22
Прочетен: 5832 Коментари: 8 Гласове:
13
Последна промяна: 23.06.2012 02:22
***
В живота често допускаме грешките си по една проста причина –
постъпваме не според логиката на ситуациите и събитията, а според субективната си представа за тази логика. Но притиснати до стената в критичен момент спираме да мислим логично и действаме интуитивно. И тогава постъпките ни обикновено са правилни.
***
Поетът Димитър Миланов, лека му пръст, твърдеше, че мобифонът е изобретение на дявола. Заради това не носеше със себе си такова устройство. Сигурен съм, че и там, където е сега, той няма телефон. И някога, когато реша нещо да му кажа, ще трябва да се поразходя до горе и да му го река лично.
***
Дори да си най-великият поет или белетрист, след десетата или двадесетата публикувана от теб творба, или просто след известно време, читателската ти публика естетствено намалява. Започваш да се терзаеш и да си мислиш най-лошото – че таланът ти се е изхабил и че музата се е сбогувала с теб завинаги. Причината обикновено е другаде – просто читателят се е преситил - не от теб, а от писанията ти: колкото и да е хубава една манджа, не би искал да ти я сервират всеки ден, нали?
Тогава смени жанра. Или още по-лесно – потърси нова публика.
В живота често допускаме грешките си по една проста причина –
постъпваме не според логиката на ситуациите и събитията, а според субективната си представа за тази логика. Но притиснати до стената в критичен момент спираме да мислим логично и действаме интуитивно. И тогава постъпките ни обикновено са правилни.
***
Поетът Димитър Миланов, лека му пръст, твърдеше, че мобифонът е изобретение на дявола. Заради това не носеше със себе си такова устройство. Сигурен съм, че и там, където е сега, той няма телефон. И някога, когато реша нещо да му кажа, ще трябва да се поразходя до горе и да му го река лично.
***
Дори да си най-великият поет или белетрист, след десетата или двадесетата публикувана от теб творба, или просто след известно време, читателската ти публика естетствено намалява. Започваш да се терзаеш и да си мислиш най-лошото – че таланът ти се е изхабил и че музата се е сбогувала с теб завинаги. Причината обикновено е другаде – просто читателят се е преситил - не от теб, а от писанията ти: колкото и да е хубава една манджа, не би искал да ти я сервират всеки ден, нали?
Тогава смени жанра. Или още по-лесно – потърси нова публика.
10 модни престъпления
Как пречим на красотата си всеки ден?
Произхода на хуните, според сирологията.
Как пречим на красотата си всеки ден?
Произхода на хуните, според сирологията.
Пресищането си е грях и за преситения и за пресищащият ;)
цитирайсъгласна съм с теб напълно... но обичам да чета
твоите стихове... и да знаеш, Музата е с теб..
сърдечен поздрав...
цитирайтвоите стихове... и да знаеш, Музата е с теб..
сърдечен поздрав...
ami написа:
Пресищането си е грях и за преситения и за пресищащият ;)
Здравей, Ами:)
mariniki написа:
съгласна съм с теб напълно... но обичам да чета
твоите стихове... и да знаеш, Музата е с теб..
сърдечен поздрав...
твоите стихове... и да знаеш, Музата е с теб..
сърдечен поздрав...
Същото важи и за теб:)
не се обича, Ветре. Лично винаги е и топличко, а и се чувства сърдечността :)
цитирайelineli написа:
не се обича, Ветре. Лично винаги е и топличко, а и се чувства сърдечността :)
И благодаря, че се спря точно на този текст в коментара си - Митко, който скоро ни напусна, бе чудесен поет, добър човек, верен приятел и редактор на втората ми книжчица...
че пулсът му винаги ще се чува . Нали знаеш, няма изгубени неща. Прегръщам ...
цитирайelineli написа:
че пулсът му винаги ще се чува . Нали знаеш, няма изгубени неща. Прегръщам ...