Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2008 22:29 - Велин Георгиев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7830 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 28.10.2012 18:50


Велин Георгиев е роден 1933г. в с. Крупник, Благоевградско. Автор е на много поетични и публицистични книги, а също и на стихове за деца. По-известните заглавия са: "Тук съм", "Присъствена книга", "Душа на кръста", "Адски камък", "Видовден", "Анонимно човечество" и др. Живее в София.
Неговото стихотворение "Чужда кръв" през 60-те години едва не "взривява"
  социализма и става тема на национално съвещание по идеологическата диверсия. Самият Тодор Живков го заклеймява като "зов за контрареволюция". То е коментирано от Петър Увалиев по радио "Свободна Европа".  След този "случай" авторът изпада в немилост, а книгите му са "замразени" през следващите години по всички издателства. Тези свои преживявания поетът е описал в книгата си "Видовден". Велин Георгиев е създател на Националния литературен салон "Старинният файтон", приютен преди 14 години от къщата-музей "Димитър Благоев" в София. Сам е организирал и провел над 550 лирични срещи с поети, белетристи и литературни критици, представил е техните новоизлезли книги. Организирал е множество творчески юбилеи и паметни литературни вечери на известни български писатели. Активното участие в националния литературен процес превръща Файтона в легендарно убежище на духовността. Днес той е притегателен литературен център за пишещите от всички краища на България. И съвсем естествено го наричат национален. В почетната книга на неговите гости са записани имената и на пловдивските творци Димитър Атанасов, Иван Вълев, Светла Караянева.

 В книгата "Небесна колесница" - думи, изречени на глас /издание на Национален литературен салон "Старинният файтон", 2007/, излязла от печат в края на миналата година, авторът е включил есеистични текстове-слова от около 200 представяния на автори във Файтона. На срещата с Велин Георгиев освен "Небесна колесница" в полезрението на публиката ще бъдат още книгите "Белязано дърво" - избрана лирика /Издателство "Сибия", 2003/ и "Време за апостоли" /Издателство "Рал-Колобър", 2008/.

 

http://news.plovdiv24.com/46600.html

 

Поезия

 

Небесно гнездо

Велин Георгиев

 

Хайде да не казвам, че без тебе мога,

но че по тебе страдам, разбери ме.

Все по-трудно вече истини ме трогват.

Все по-рядко в мене прозвучават рими.

 

Ала днес внезапно твоят глас ме сепна.

Жицата ме трогна с твоя глас случайно.

 

Ти си моя втори юношески трепет.

В твоя глас се крие пролетната тайна.

 

Позволи ми само да ти кажа, мила:

Как така пристигна със самата пролет?

Ти си моя слабост, в същност моя сила!

Значи здрав съм вече, щом по теб съм болен.

 

 

*   *   *

Велин Георгиев

 

Измислица е всяка друга хубост,
макар да има хубави неща.
Най-хубаво е всъщност да си влюбен,
за да откриеш, че си бил с душа.

 Дори дъждът на влюбен ми прилича,
  защото към земята се стреми.
  Най-хубаво е всъщност да обичаш.
  Най-хубавият миг е оня миг,
  във който ти разбираш, че си влюбен,
  забравил за рождения си ден.
  Защото всички дни са толкоз хубави,
  че ти приемаш всеки за рожден.

 

 Велин Георгиев:  «Този, който е дошъл на белия свят, за да каже своя дума, намира начин да я каже миг преди да му отрежат езика»

                                        « Поетите са високи птици, нещо като орлите. А орелът е единственото същество, което може да гледа право в слънцето, без то да изгори очите му. Затова пък играта с огъня, защото поезията е точно такова нещо, го изненадва чрез насоченото дуло към него и с притвореното око на човека, господар на положението.»

                                         «Припомняме дати със свои заслуги.Възкръсват предатели.Забравяме други. Кърви календара.Крещи всяка дата.Не случи България със свободата."

                                       „  Цяло ято птици изгоряха в пламъците на това време. Що поети, художници, актьори трябваше да доказват дарбата си, въпреки всичко. Този, който е дошъл на белия свят, за да каже своя дума, намира начин да я каже миг преди да му отрежат езика. Аз се намирам в пепелището, в руините на това време. Седя върху строшено крило на машината и разсъждавам за ПОСЛЕ , взел със себе си своята ЧЕРНА КУТИЯ.»

 

«Моя, майко Българийо, плачеща
за изтеклото кръвно имане
към Америки и към Германии,
днес си цялата свлачище."
Всеки е в своето време.»

«И преди, и сега -  особено сега, лицемерието е в апогея си, то не се свени да те гледа в очите и да ти говори за морал. Все пак, в моето време имаше морал, имаше човещина, имаше много неща, за които народът ще си спомня с умиление, макар да имаше много идиотщини, но какво да се прави. Днес имам възможност да говоря всичко, но душата ми е болна от безизходицата, в която ни набутаха псевдодемократите. Жал ми е, че ни се разпиля народът.”

 

Из: Йордан Янев  Поетическата присъда на Велин Георгиев

http://www.duma.bg/2005/1105/191105/kultura/cul-3.html

 

Йордан Янев  за него: Любовта е драмата и в поетическата съдба на Велин. Себична и лична, любовта ражда и погубва. Той изцяло й принадлежи. Във всичките си книги, в тази огромна по обем поезия, любовта е в началото и края на поетическата му сага. Ведно с реки и водопади, планини и равнини, диви усои и ниви, скали и бистри езера, от космическата дълбина на душата му изгрява любовта. В нея е горчивият спомен и тихата радост от днешната обич. Там някъде се мяркат златните сенки на любени и недолюбени жени и се вдигат във вихрен танц като в самодивско хоро край сребърното езеро на нощта. Там е любовта и към богородичния образ на майката, която и днес го чака в неотиващата си тъга край Крупник. Любовта към децата му, любовта към приятели и към разсъмването. Неговата участ е да слее живот и съдба в безпокойното съществуване на поета. Понякога го сравняват с други поети. Той няма сроден поет. Той е сам. И се извисява като белязано дърво в своята си поетическа гора. Защото сродността не е родство... Велин е като живовляка, като къпината и шипката, има запазено място на земята си. С годините мнозина го обичаха, а други отричаха. Той търсеше най-скалните пътеки, за да оцелява.

 

Любовта му към България не е просто фраза. Това е новата драма, когато ние изчезваме като народ , когато нашите деца все по-малко милеят за България. И си отиват, отиват, отиват от нея. Тежка сълза ще се отрони от очите на 70-годишния поет.

 

http://www.duma.bg/2005/1105/191105/kultura/cul-3.html

 

 






Гласувай:
4




1. kosara2008 - !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
05.08.2008 14:56
" Отровен съм от стихове..." - Велин Георгиев

Той заслужава да му направиш това прекрасно представяне ...ако знае ще бъде трогнат... до ...мъжки сълзи, а те значат много!!! в този прагматичен свят!
цитирай
2. анонимен - pipinana
15.07.2011 07:23
da okazva se 4e naistina e trudno
цитирай
3. sande - Поздрави на Велин Георгиев!
08.10.2013 13:44
ВЕЛИН – “ПИСАРЯТ НА БОГА”,

или какво е написал в Черната кутия?



“Искам да се разуча от всичко, на което други са ме учили. Пълен съм с пороци. Искам уроците и на добрите си учители да забравя. Искам да не нося чужди мисли в себе си. Своите искам да пропъдя. Да не пиша думи по белия лист – тази бяла килия на Душата ми. Искам да съм нещо, което не се нарича това, което ме наричат. Всички написани думи ме уверяват в безверието на цялата ми същност. Искам да се покатеря по един лунен или слънчев лъч и да се запилея някъде вдън Вселената, за да нямам гроб на тази Земя. Може би така враговете ми ще мислят, че съм отпътувал в Космоса и ще се върна подир хиляди светлинни години, когато те ще са изчезнали от белия свят. Но аз няма да пожелая обратен път. Ще разширявам Вселената и ще продължавам все по-навътре в нейния безкрай. Думите ме отвращават. Думите ме превръщат в решето, през което изтича отровената ми кръв. Искам да не Съм. И ако срещна някъде други менеподобни – ще им кажа, че Съм Никой. И ще отмина като сянка.
Защото наистина ще бъда сянка на оня светлинен лъч, по който ще поема.
Това е , което искам. Е?”
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146482
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70663
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031