Известно е, че първата любов
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,

На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнщца, земята.

 
Голяма обла къща –
с ръце не я обгръщам.

Преди година на тоя ден публикувах тук стихотворението си "19 февруари".
http://vladun.blog.bg/poezia/2011/02/18/19-fevruari.688852
Едва ли бих могъл по-ясно и разбираемо да споделя преклонението си към Васил Левски. Затова повече стихове...

Плаче бледата зима
през око на капчук.
Изпод снежни килими

I.
Оранжево вретено
с опашчица зелена –

Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,

Над важния въпрос – ѐ ли
кокошката по-първа от яйцето,
човечеството се диви -

Не падай духом,
даже ако си продал
душата си на дявола,

Ех, колко много
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е

Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче

Тук дошъл си на театър –
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.